Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Честно казано, не знам, а предполагам, че все още важи нареждането да присъствам на съвещанието в шест.
Тя кимна.
— Неизбежно е, освен ако той не го отмени.
— Мисля си, че при това допълнително време и онази Т-образна ръчка, ще мога да гарантирам, че няма да пострадаме физически, но ще се нуждая от всяка минутка от тук нататък до утре вечер, за да съм сигурен, че системата ще мине изпитанията.
— Но смяташ, че ще успееш, нали? Реалистично? Или… все още само предполагаш?
Бен въздъхна.
— Да, все още само предполагам. То е там някъде и… трябва да измисля как най-добре да използвам допълнителното време.
На другия етаж Джо Дейвис остави слушалката върху вилката и избърса потта от челото си. Председателят на борда никак не се зарадва, но бе далеч по-малко яростен, отколкото Джо бе очаквал, и еднодневното отлагане бе одобрено.
— Но гледайте да сполучите от първия път, Джо — предупреди го Уил Мартин.
Телефонът иззвъня отново, този път се обаждаше главният инженер на изпитателните полети.
— Джо, имаме голям проблем с онази модификация, която поискахте.
Джо се облегна назад и започна да разтърква очи.
— Да?
— Става въпрос за граждански самолет и ние не можем да направим тази модификация ей така, без да повикаме човек от ФАА да я одобри.
— За какво, по дяволите, става дума? — попита Джо. — Самолетът има сертификат на експериментален. Можем да правим с него каквото си поискаме. Това е свръхсекретен проект, за бога.
— Моля те, спомни си разрешението, което ни дадоха. Обикновено това е проформа, но ние трябва да получим подписа на нашата дама от ФАА, за да е всичко законно. Не можем да прескочим правилата.
— Ами тогава извикай онази мацка тук и я накарай да подпише.
— Ей, Джо, покажи малко уважение, става ли? Онази „мацка“ е много способна жена.
— Да бе, много способна жена, която се опитваш да свалиш вече шест месеца, нали така, Бил? — сопна се Джо Дейвис, сигурен, че сарказмът му удари в целта. Бил Уагънър бе женен, но очевидно си падаше по инспекторката.
Тонът на Уагънър слезе до ледена, предупредителна октава.
— Възмутен съм от това обвинение, Джо.
— Е, извинявай, че истината боли, старче. Как се казваше тя? Сандра?
— Да.
— Ами просто повикай Сандра да одобри модификацията.
— Не мога. Тя е в Оклахома сити на едноседмичен курс.
— Господи. Джо, няма заместници с необходимия допуск до строго секретни материали. Ти най-добре от всички знаеш това.
Джо кимна вътрешно, двойно повече раздразнен от укора му.
— Да, бе. Виж какво, можем да осъществим секретна кодирана връзка със Сандра във военновъздушната база в Оклахома сити…
— Не става, Джо. Тя е праволинейна. Няма начин да подпише за физическа модификация, без лично да я инспектира.
Експлозията се надигаше бавно, но вече бе набрала буреносна сила от напрежението и разочарованието през последните няколко часа.
— По дяволите, Уагънър! На теб ти се плаща да предлагаш решения! Да не искаш онзи самолет да падне?
— Разбира се, че не. Що за глупав въпрос ми задаваш?
— Тогава монтирай онова шибано устройство за прекратяване на връзката, за да осигурим безопасността им, а ще получим формалното му одобрение, когато госпожица Сандра се върне.
Последва нова пауза.
— Бил?
Единственият отговор, който долетя по жицата, бе прокашлянето на човека от другата страна.
— Бил, отговори ми, по дяволите!
— Това е вече официално, Джо. Нито аз, нито който и да е под мое ръководство, няма да извърши монтажа на онова Т-образно устройство за прекратяване на връзката, както и каквато и да било друга физическа модификация, без съответното одобрение на ФАА. Това не подлежи на обсъждане. Аз имам доверието на…
— Ти ще направиш точно така, както аз ти нареждам, Уагънър!
— Не, Джо, няма. Аз съм лицензиран механик с отговорности, които се простират отвъд теб и „Юниуейв“. Искаш да ме уволниш? Добре. Но аз съм чел много внимателно договора си и знам съвсем точно кой има съответния допуск до секретни дела и към кого мога да се обърна, за да възразя срещу незаконни заповеди, тъй че не ме заплашвай, ако обичаш.
— Значи искаш да съсипеш компанията, така ли?
— Знаеш много добре, че не е така, Джо.
— По дяволите, Уагънър! Би трябвало веднага да те изритам.