Светът е пълен с чудеса

Тамсин също правеше всичко възможно да се вмести в стереотипа, като висеше на ръката му, сякаш той беше желаното парче, а не тя; сякаш черната карта „Американ Експрес“ превъзхождаше златната младост. Глупостта й наистина стигаше чак дотам.

Къса пола. Неестествено неподвижни гърди. Невъзможно руса. Дигби беше зарязал Бригите заради тази малка сексиграчка. Все едно да предпочетеш надуваема кукла пред истинска жена.

Кат прекоси ресторанта дружелюбно усмихната със съзнанието, че обещанието да си останат приятели беше непосилно за мъже като Дигби. Не им беше достатъчно да скъсат. Трябваше да се уверят, че бившите им приятелки бяха нещастни.

— Радвам се да те видя, Дигби.

— Знам точно кой искам, Кат — заяви той.

Тамсин се наведе и залепи вирнатия си нос към аквариума, а полата й се повдигна над загорелите й златисти бедра. Мъжете на съседните маси затаиха дъх, а пръчиците им затрептяха от копнеж. Банда раци размахаха на забавен каданс щипците си към Тамсин.

— Ама аз мислех, че са розови! — разочаровано произнесе тя.

— Само когато са сварени — поясни Кат.

— Предпочитам ги пресни. — Дигби залепи месестото си лице към аквариума. — Ще взема този, Кат — и той посочи най-големия представител на семейство ракообразни.

— Ще се погрижа да го приготвят по твой вкус, Дигби.

След като показа на готвача избрания рак, Кат им намери хубава маса. Взе поръчките им за питиета — бяло вино за Тамсин и екстра сухо „Асахи“ за Дигби. Наблюдаваше ги как си шепнат нещо тайно и се кикотят. Дигби плъзна език в ухото на Тамсин и го почисти основно. После Кат отиде в кухнята да провери как е Бригите.

— Добре ли си?

Бригите направи безуспешен опит да се засмее. Прозвуча по-скоро като прочистване на гърлото. Кат не можа да повярва, че я вижда така разстроена. Предполагаше се, че необремененият живот е лишен от емоционални сътресения.

— Обзалагам се, че му взема акъла от чукане — промълви Бригите.

— Не знаех, че има такъв. Прощавай.

Кат отиде при готвача.

Погрижи се да е наблизо, когато ракът, зачервен и положен върху канапе от нарязан на ивички хрян, бе сервиран на Дигби и Тамсин върху дървен японски поднос.

В първия момент нищо не се случи. Вечеряха с оцъклени очи, сякаш хипнотизирани един от друг. После Кат видя как усмивките изчезнаха от лицата им, когато със значително усилие ракът се надигна от дървеното плато и запълзя към ръба, оставяйки зад себе си пътечка от бели ивици хрян.

Тамсин изпищя. Дигби сграбчи ножа за масло — сякаш искаше да защити себе си и секскукличката си. Ракът тромаво тупна от платото и тръгна в бавен марш през масата към Тамсин и напомпаните й гърди, а тя вече пищеше от ужас.

— Искате ли като гарнитура още салата? — попита Кат.