Светът е пълен с чудеса

— Какво ти е, Меган?

— Нищо. — Тя погледна към свинското, което си бе поръчала, и усети, че отново й прилошава.

— Меган — повтори Кат с нетърпящия възражение тон на по-голямата сестра. — Какво става?

Меган погледна сестрите си и разбра, че беше лудост да си мисли, че може да го скрие от тях. Те бяха най-добрите й приятелки. Щяха да разберат.

— Бременна съм — изрече тя.

Кат остави хлебчето си.

— Откога?

— В осмата седмица.

— Уил какво мисли за това?

— Не е на Уил.

— Добре — каза Кат. — Добре.

Джесика се мъчеше да проговори.

— Е… честито — произнесе накрая. Тя погали сестра си по рамото, усмихвайки се през тънка пелена от сълзи. — Казвам го съвсем искрено. Честито!

Кат стрелна с очи Меган.

Меган поклати глава.

— Не.

— Ще бъдеш прекрасна майка — увери я Джесика.

— Но ти няма… — Гласът на Кат заглъхна.

— Не — потвърди Меган. — Няма да го задържа.

Джесика я погледна.

— Няма да задържа бебето, Джес. Как бих могла? Почти не познавам бащата. Дори да го познавах, пак нямаше да го задържа. Аз не го обичам, Джес. Моментът също е крайно неподходящ. Сега не мога да си позволя дете.

— Да си позволиш?

— Току-що започнах работа. Изкарах шест години в медицинския — шест години! — и още една в стаж по болниците. Остава ми цяла година, докато придобия правоспособност.

— Току-що си започнала работа? — повтори Джесика. — Чакай малко — ще направиш аборт, защото току-що си започнала работа?!

— Точно така — потвърди Меган, ядосана, че е принудена да се оправдава.

— Знаеш ли какво е да направиш аборт? — попита Джесика.

— Джес — опита се да я спре Кат. — Стига.

— Запозната съм с процедурата много по-добре от теб.

— Не е много сигурно — възрази Джес. — Някои неща не се научават от книгите. Изсмукват бебето от теб. До това се свежда процедурата. Вземат шибания вакуум и изсмукват бебето от теб, после го хвърлят в кофа, изгарят го или го изхвърлят като боклук. Така ще те отърват от бебето, Меган, за да можеш да продължиш с безценната си кариера.

— А ти знаеш ли какво е да понесеш бременността без бащата на детето до себе си? — на свой ред попита Меган. — Или да живееш като самотна майка? Всеки ден ги виждам в чакалнята — измъчени от живота жени. Ти си седиш в „Хайгейт“ и чакаш Паоло да се прибере, и представа си нямаш на какво са подложени жените в истинския свят. Съжалявам, Джесика, но няма да допусна това да се случи с мен.

— Толкова си себична! Егоистка. Мислиш, че не познавам живота? Какво те кара да смяташ, че в „Хакни“ животът е по-истински от квартала, в който живея?