Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
— Здрасти! — Емили неволно отстъпи точно когато Кортни се протегна да я прегърне. След това се приближи напред, за да отвърне на прегръдката в момента, когато Кортни смутено се отдръпна.
Емили се засмя.
— Влизай — каза тя. Кортни се шмугна във фоайето и огледа керамичните фигурки в коридора, прашното пиано във всекидневната и висящите растения, които госпожа Фийлдс беше прибрала вътре за през зимата.
— Ще отидем ли в твоята стая?
— Разбира се.
Кортни изтича нагоре по стълбите, зави надясно и се спря пред вратата на стаята, която споделяха Емили и Карълайн. Емили зяпна от изненада.
— Откъде знаеш къде се намира стаята ми?
Кортни я изгледа стреснато.
— Ами на вратата пише. — Тя посочи дървената табела, на която с печатни букви пишеше ЕМИЛИ И КАРЪЛАЙН. Емили въздъхна. Уф. Тази табелка стоеше там още откакто тя беше на шест години.
Двете влязоха вътре и Емили махна няколко плюшени играчки от леглото си, за да могат да се поберат на него.
— О! — въздъхна Кортни и посочи колажа на Али над бюрото. Той представляваше поредица от снимки на Емили и Али заедно от шести и седми клас. В ъгъла беше сложена снимка на тях петте как си правят прически във всекидневната на вилата в Поконос. В другия ъгъл имаше снимка на Емили и Али в еднакви раирани бански, прегърнати през раменете край басейна на Спенсър. Беше пълно със снимки на Али сама, много от които Емили беше направила без нейно знание — Али спи в походното легло на Ариа, лицето й е спокойно и красиво. На друга Али тича по хокейното игрище, облечена в спортен екип, вирнала стика си във въздуха. До колажа лежеше коженото розово портмоне, което Мая й беше върнала на пресконференцията. Още същия следобед, веднага, щом се прибра у дома, Емили го почисти от калта и мръсотията.
Емили се изчерви, чудейки се дали олтарчето изглежда странно.
— Толкова отдавна стои тук. Не съм ги разглеждала от доста време. — Не съм се вманиачила, искаше й се да добави.
— Не, на мен ми харесва — настоя Кортни. После се отпусна на леглото. — Изглежда, като че ли здраво сте се забавлявали.
— Да — отвърна Емили.
Кортни събу ботите си и ги изрита.
— Какво е това? — посочи тя един буркан, който стоеше на нощното шкафче на Емили.
Емили го взе и го разклати. Съдържанието му задрънча.
— Семенца от глухарче.
— За какво са ти?
Емили се изчерви.
— Веднъж се опитахме да ги пушим, за да видим дали ще получим халюцинации. Глупава работа.
Кортни скръсти ръце на гърдите си и я погледна с любопитство.
— Не се ли получи?
— Не, а толкова ни се искаше. Пуснахме си музика и затанцувахме. Ариа правеше едни странни движения на ръцете си, сякаш рисува фигури. Хана се беше втренчила в отпечатъците на пръстите си, сякаш бяха нещо великолепно. Аз се смеех на всичко. Спенсър беше единствената, която не се върза. Непрекъснато повтаряше: „Нищо не чувствам. Нищо не чувствам“.
Кортни се наведе напред.
— А Али какво правеше?
Смутена, Емили притисна коленете си едно в друго.
— Али… Ами тя измисли един танц.
— Спомняш ли си го?
— Беше толкова отдавна.
Кортни я щипна по крака.
— Спомняш си го, нали?
Разбира се, че помнеше. Емили си спомняше много добре какво беше направила Али.
Развеселена, Кортни я плесна по ръцете.
— Покажи ми!
— Няма!
— Моля те! — настоя Кортни. Тя продължаваше да държи Емили за ръцете, от което сърцето й заби още по-бързо. — Умирам да разбера каква е била Али. Рядко я виждах. И сега, когато вече я няма… — Тя извърна глава и зарея отсъстващ поглед към плаката на Дара Торес, който висеше над леглото на Карълайн. — Ще ми се да я познавах наистина.
Кортни погледна Емили с ясните си сини очи. Те толкова много приличаха на Алините, че дъхът на Емили секна. Тя притисна длани към коленете си и се изправи. Започна да се мести от ляво надясно и да помръдва с рамене. След около три секунди спря и рече:
— Само това си спомням — и побърза да седне, но се спъна с левия си крак в домашните си пантофи, които беше събула до леглото. Тя загуби равновесие и удари хълбока си в рамката на леглото. Залитна към Кортни и изпъшка: — Уф!
Кортни я хвана през кръста.
— Леле! — засмя се тя. Не я пусна веднага. По вените на Емили премина гореща вълна.