Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Ериъл беше адски ядосана.
Джейсън чувстваше, че се справя много добре с дяволските фенери — не чак съвършено, но много добре. Във всяка обиколка се плъзгаше за малко над няколко от ивиците и губеше мощност. Обаче ако се съдеше от съвпадението на плановете за отбиване в питстоповете, никой от останалите състезатели не се справяше по-добре.
А най-важното беше, че никой от участниците в ендурото не се беше опитал да се възползва от прекия път.
Водачите завършиха Обиколка 11 и групово се отправиха към боксовете. Джейсън също.
Плъзна се в своя питстоп и Тарантула започна да се спуска върху „Аргонавт“: стискаше в ръцете си магнитни дискове и маркучи за охладителна течност.
Задъханият Джейсън отпи няколко глътки енергийна напитка. Досега отбиванията в боксовете бяха минавали добре. Магнитните им дискове и компютърните системи изглеждаха наред…
Изведнъж Тарантула замръзна.
— Неее! — изрева Джейсън.
Сали Макдъф се хвърли към конзолата на сервизния робот, затрака по клавиатурата и изкрещя:
— Системата отново заби! По дяволите! Трябва да рестартирам.
Пръстите й бягаха шеметно по клавиатурата.
Джейсън рязко се извърна…
… и видя как първо Кришна, след това Уошингтън и накрая Зейвиър излитат от питовете един след друг и отново се включват в състезанието.
— Хайде, Сали, хайде!
— Още секунда! — извика тя. — Още само секунда…
— По дяволите!
Секундите отлитаха — и всяка забиваше по пирон в ковчега на Джейсън.
10 секунди…
15…
20…
— Готово! — изликува Сали.
Тарантула завърши работата си и се вдигна нагоре под тавана на бокса, а Сали се провикна истерично:
— Давай, давай!
Джейсън натисна педала до ламарината и „Аргонавт“ с рев се върна на трасето…
… където беше посрещнат от изненадваща гледка.
Веднага след изхода от боксовете Джейсън видя Кола №1 — черният „Локхийд“ на принц Зейвиър, „Острие на скоростта“, се беше завъртял в центъра на пистата. Зейвиър размахваше юмруци към една оранжева кола, която се беше блъснала в близките дървета.
Джейсън веднага разбра какво се е случило.
Докато Зейвиър бе излизал от питлейна, злополучният пилот на оранжевия болид — вечният последен Брент Хърст — се бе носил насам без ни най-малка представа, че Зейвиър излиза от боксовете. В резултат се бяха разминали на косъм. „Острие на скоростта“ се беше завъртял, а Хърст беше пропуснал следващия завой, минал беше над дяволските фенери и се бе плъзнал безконтролно към дърветата.
Зейвиър успя да даде газ и двамата с Джейсън се върнаха в играта почти едновременно. Изоставаха с 20 секунди от водачите, като „Острие на скоростта“ изпреварваше „Аргонавт“ със съвсем малко.
Колкото и да се опитваше, през следващите три обиколки, Джейсън не успя да стопи преднината на водачите.
Последва още едно отбиване в боксовете, но след като повече или по-малко всички спираха по едно и също време, разликата във времето на двамата водачи — Кришна и Уошингтън — и останалите от групата, водени от Джейсън и Зейвиър, си остана непроменена — 20 секунди.
Едва след като завърши Обиколка 14, Джейсън получи просветление.
Обиколките бяха на път да свършат!
Оставаха още шест, повечето състезатели планираха още един питстоп, а той въобще не наваксваше.
Беше ужасно. С тази огромна разлика от 20 секунди никога не можеше да спечели. А трябваше!
Освен ако…
— Сали! Бъг! Бързо допитване! — извика той в микрофона. — Дали в следващата обиколка да не опитаме прекия път?
— Джейсън, право да ти кажа, не знам… — измърмори Сали. — Ако се прецакаш вътре, сто процента губим.
— Вече и без това губим — възрази Джейсън. — Освен ако не извадим някакъв галактически късмет! Бъг?
Бъг прошепна отговора си.
— Толкова зле значи? — възкликна Джейсън. — Братко, има ли някоя статистика, която не знаеш?