Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Обаче в този момент Леклерк продължи:
— Второто ми съобщение, свързано със Спонсорския турнир, е по-скоро административно. Уверен съм, всички знаете, че състезанието отдавна беше планирано да се проведе тази седмица през почивните дни и под погледите на всички спонсори и дарители на училището. Заради необичайно суровото време напоследък и неговото въздействие върху нашите трасета — свлачища, силно вълнение по крайбрежието — беше взето решение Състезания 23 и 24, предвидени за днес и вторник, да се отменят. Ако времето позволи, Състезание 25 ще се проведе в четвъртък, както е предвидено.
Това съобщение накара Джейсън да ахне от изненада.
— Какво?! — прошепна той.
Обаче всички останали в залата, изглежда, бяха омаяни от съобщението за Ню Йорк Чалънджър и това не ги смути.
— Не е за вярване… — обади се Сали Макдъф. — Току-що задраскаха две състезания…
— А ние още не сме се класирали за Спонсорския турнир.
Тримата се спогледаха мълчаливо — нямаше нужда да казват нищо.
Ако искаха да се състезават в особено важния Спонсорски турнир в края на седмицата, трябваше непременно да спечелят Състезание 25 в четвъртък.
Второто място вече не можеше да ги спаси.
Сега просто се налагаше да спечелят.
Следващите няколко дни минаха много бързо.
За щастие времето се пооправи и макар Състезание 23 и 24 да бяха отменени, беше дадена зелена светлина в четвъртък да се проведе Състезание 25, както беше предвидено.
Скот Сиракюз продължаваше с уроците, като дори назначи часове в дните, отделени преди за отменените състезания. На повечето други отбори тези дни бяха оставени за почивка или да работят по колите си в свободното време.
Странното беше, че във вторник, деня, предвиден първоначално за Състезание 24, Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън тайнствено се разболяха и заради това пропуснаха новите часове на Сиракюз. Макар да бяха уморени, Джейсън, Бъг и Сали въпреки всичко се явиха.
Същия ден беше разкрит и форматът на Състезание 25.
Простичко казано, провежданото по средата на училищния шампионат Състезание 25 беше много специално.
То беше ендуро, осемчасов маратон на второто по дължина училищно трасе, разнообразна писта, която се виеше около остров Тасмания, следваше крайбрежната ивица и от време на време се стрелваше навътре в сушата. Понеже за всяка обиколка щяха да са нужни удивителните 24 минути, то продължаваше само 20 обиколки.
Обаче това трасе имаше две много специални характерни особености.
Първата особеност беше една сполучлива имитация на най-характерната особеност на Италианското бягане — пряк път.
Прочутият пряк път в Италианското бягане сечеше през тока на „ботуша“, който представляваше Италия. Оттам идваше дефиницията за успешното използване на прекия път: „срязване на тока“.
Прекият път на спортното училище пресичаше главния провлак на полуостров Порт Артър при град Дунъли, с което предлагаше на пилота 30 секунди преднина пред останалата част от глутницата, ако той или тя успее да разбере точния маршрут през един къс подземен лабиринт.
И втората характеристика: неравна зона за сигурност с размагнетизиращи ивици на всички остри завои и S-образни участъци на трасето.
На жаргон бяха известни като „дяволски фенери“ — размагнетизиращи неравности, обичайни за професионалните трасета и особено неприятни. Простираха се по краищата на завоите на пистата за летящи автомобили и приличаха много на наземното осветление на самолетна писта, което се рее във въздуха.
Казано с една дума, това бе начин да се налага дисциплина в пилотирането. Ако излезеш извън въздушното трасе и прелетиш само за части от секундата над някоя размагнетизираща лампа, магнитните ти двигатели губят мощност в експоненциален размер. А колата ти губи сцепление и управляемост. Да се справиш с размагнетизиращите лампи е просто — не минавай по тях.
След като Уошингтън и Уонг ги нямаше, Джейсън, Бъг и Сали се възползваха от възможността да поговорят със Сиракюз за тактиката в най-важното състезание в четвъртък.
— Какво ще кажете за прекия път? — попита Джейсън. — Да се опитаме ли да срежем тока?