Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
— Ей, приятел, имаш ли нужда от помощ? — попита Хенри Чейсър. — А ако искаш, мога и да те откарам?
Мотоциклетистът махна с ръка в знак на отказ. Коженият му екип също беше покрит с тази сива прах.
— Не. Току-що го оправих — обясни мотористът. — В магнитните прекъсвачи беше влязъл прах.
Младият мъж наистина беше отстранил повредата, защото моторът му заработи и той го обкрачи, взе каската си и вдигна ръце да си я сложи.
В този миг Джейсън зърна лицето му.
След миг летящият мотоциклет изчезна в мрака, а Хенри Чейсър вдигна рамене и се върна в колата.
Джейсън седеше замръзнал на мястото си.
Беше познал моториста.
Върнолд Смайт, служителят в училищния отдел за части и оборудване.
— Сигурно ще е трудно състезание — отбеляза Хенри Чейсър, след като остави Джейсън и Бъг пред спортното училище.
Двамата с Марта щяха да се настанят в парка с каравани и да останат няколко дни, за да могат да гледат голямото състезание в четвъртък.
Хенри продължи:
— Осем часа означават много питстопове — твоята старша механичка я чака дълъг ден. Стой настрана от тези „дяволски фенери“. Ако минеш над някой от тях, със състезанието ти е свършено. Внимавай някой от другите пилоти да не те блъсне върху тях. О, и още нещо, Джейсън…
— Да?
— Никога не забравяй принципа на Бредбъри.
— Да, татко. — Джейсън въздъхна. Баща му винаги го казваше. Това беше приносът на Хенри Чейсър към спорта: принципът на Бредбъри. — А какво ти е мнението за „срязването на тока“?
— Не бих го направил — отговори Хенри. — Професионалистите рядко го правят в Италианското бягане, и има защо. Прилича на Венерински капан: отвън изглежда красив, но паднеш ли му — ще те изяде. Или ще те забави, а може и направо да отпаднеш от състезанието.
— Точно това каза и господин Сиракюз — призна Джейсън.
— Скот Сиракюз е казал същото? — попита Хенри. — О! Разбира се… — И се изкиска.
— Какво? — полюбопитства Джейсън.
Хенри Чейсър се усмихна.
— В Италианското бягане Скот Сиракюз веднъж се опита да среже тока. Това беше последното му състезание на Ботуша: няколко надпревари по-късно дойде тежката катастрофа в Ню Йорк, която сложи край на кариерата му. Тогава, в Италия, Скот беше много назад от основната група, заради сблъскване с друга кола, затова реши да среже тока. Когато срежеш тока в Италия, можеш да спечелиш до четири минути преднина пред останалите. Ако успееше, щеше да се върне в борбата за първите места.
— И какво стана? — попита нетърпеливо Джейсън.
— Два часа по-късно състезанието завърши, а той още не беше излязъл от лабиринта. Излезе чак четири часа след края, и то от мястото, където беше влязъл. Не беше успял да намери правилния път. Когато пресече финала във Венеция, вече разглобяваха трибуните! Не е чудно, че е против срязването на тока.
— Даа — проточи Джейсън, — хич не е за чудене.
Състезание 25
Продължителност: 4 часа и 24 мин.
Състезание 25 с лекота спечели титлата най-оспорваното състезание досега.
Никой не отстъпваше и сантиметър.
Онези пилоти, които още не се бяха класирали за Спонсорския турнир, даваха всичко за победата. А онези, които се бяха класирали, се състезаваха не по-малко яростно, защото знаеха много добре, че ако един от тях спечели, това означава по-малко конкуренция в неделя.
Енергията на състезанието беше направо яростна.
В Обиколка 11 Джейсън още участваше.
След като на косъм избягна сблъсъка между три коли в Обиколка 2, той не изоставаше от рано поелите водачеството Зейвиър, Варишна Кришна (талантлив млад пилот от Индия) и Айзая Уошингтън и сега, след повече от четири часа състезание, се намираше на доброто 4-то място в класирането.
Размагнетизиращите ивици предизвикваха хаос — ако вземеш по-широк завой, се озоваваш върху някоя и магнитните двигатели се изтощават пред очите ти.
Причина за голямата катастрофа в Обиколка 2 отново бяха „дяволските фенери“ и неколцина от състезателите отпаднаха.
Вината беше на Барнаби Бейкър.
Беше се плъзнал над размагнетизиращата ивица, докато се опитваше да вземе острия завой близо до боксовете. Беше останал над размагнетизиращите лампи повече от пет секунди — това беше достатъчно и шестте му магнитни диска да паднат. Изгубил контрол над колата, той се плъзна обратно на пистата, като забърса още двама състезатели, между които и Ериъл Пайпър, и сложи край на участието им.