Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— Напълно вярно, уви… Напълно вярно, наистина!
Той плесна Ейдриън Макензи в ребрата на шега. Ейдриън трепна и потисна неприязънта си. Според слуховете, напоследък той се опитваше да накара Орела на Луната да заеме по-силна, по-политически натоварена и по-отговорна позиция и същевременно да бръкне по-дълбоко в джоба на Метали Макензи.
— Семейството ти притежава много добър усет за публични изяви. Окончателният ти удар в съда, както беше само по бельо, бе наистина забележително зрелище. Племенникът ти пък спаси онова момче от рода Асамоа по време на лунното бягане. А и брат ти — е, той наистина умее да скандализира околните. Наистина.
— Явно сме утежнили една заплаха за сигурността на семейството с друга — каза Ариел и издиша спирала от дим нагоре към лампите.
Джонатон Кайод затвори единия си клепач с пръст.
— Окото на Орела — пошегува се той.
След това поведе Ариел към завесите от хибискус и двамата излязоха на балкона отвън. На Ейдриън Макензи му стигна един поглед, за да разбере, че трябва да остане вътре. Балконът беше висок и ветровит заради въздушните течения, които се издигаха от долните нива. Светлината бавно се стопяваше и настъпваше залезът — ко̀си, златисти лъчи, пурпурни сенки и индигова мъгла, която се изпаряваше бавно нагоре изпод тях. Цели райони на града оживяха, отрупани със светлини, които блещукаха сред прашното небе. Джонатон Кайод прошепна дълбоко и прочувствено:
— С голямо удоволствие ще те приема в редиците на съвета си.
— За мен е чест.
— По мое лично мнение е крайно време родът Корта да изтупа праха от ботушите си и да заеме достойно място в политическото ни общество. Думата „политика“ не е мръсна дума. Но сме обезпокоени от опита за покушение. Напомня на някакъв ужасен отзвук от шестдесетте години. Дуели, вендети и наемни убийци — оставили сме всичко това в миналото. Орелът, разбира се, няма властта да се намеси в този въпрос, но мога да отправям съвети и предупреждения. Би било много жалко, ако възможностите, които се откриват пред рода ви, бъдат провалени от поведението на едно малцинство от войнствено настроени братя.
Орелът на Луната наведе глава. Ариел Корта сви пръсти. Аудиенцията беше приключила. Джонатон Кайод се провря обратно през хибискусовата завеса. Няколко листенца изпъстриха рамената на агбадата му. Ейдриън Макензи го хвана под ръка.
Ариел остана на балкона и се облегна на каменния парапет. Лампичките на прелитащите дронове и педикоптъри, проблясващите летателни машини, мънистената броеница на асансьорите и кабинковите лифтове: чувстваше се, сякаш е потънала в море от светлина, в което може да диша така леко, както рибите — под водата. Издиша ред димни клъбца, подобни на миниатюрни слънца.
Смукна отново от дългата цигара и се замисли за краткия разговор. Разбрала беше две неща. Първо — КЛН знаеха за опита за покушение и за убеждението на Рафа, че според него то е било плод на старата вражда на родовете Макензи и Корта. И второ — Орелът на Луната не беше изключил записващите си устройства и беше оставил спътниците им да слушат диалога им — за всичко имаше доказателства. От нея се очакваше да предаде съдържанието на разговора им в Боа Виста, заедно с всички заплахи и обещания. „Сега сме крале на хелия, но можем да станем крале на луната — стига да започнем да се държим като крале, а не като диви бандейрантес.“ Орелът на Луната я беше натоварил със задачата да обуздае буйния си брат.
Празненството я зовеше и тя знаеше, че ще прекара вечерта в смели, волни флиртове, но преди това ѝ оставаше да свърши още нещо — нещо, свързано със семейните дела на рода Корта. На бандейрантес. Тя наклони глава към мъжа, който бе прекарал цялата вечер, спотаен на границата на полезрението ѝ. Той излезе на балкона и застана безмълвно до нея за момент, загледан в непрестанното движение пред тях.
— Ан Шьоинг — каза той, без да я поглежда или да издава по какъвто и да е начин, че я е забелязал.
След което изчезна.
Ан беше чиновник от среден ранг в Корпорацията за лунен напредък, облечен в костюм, който човек с неговата заплата трудно можеше да си позволи, и беше наел адвокат за изготвяне на ника, който също едва се вместваше във финансовите му възможности — само и само да може да се омъжи за момчето от рода Сун, което обичаше с цялото си щедро, слабо сърце.
— Лукас — промърмори Ариел на Бейжафлор. Брат ѝ се включи на линия незабавно. Беше очаквал това обаждане цяла вечер.