Експедиция Атлантида
- Автор: Макдермът Анди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-521-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Експедиция Атлантида». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, Еди — каза Хафез. — Прекалено много бяха… — Един от пазачите му го сръга.
— Мисля, че ние всички прецакахме нещата този път — изпъшка Чейс в безсилен гняв. Вероятността Хаджар да си осигури военно подкрепление дори не му бе хрумнала. Продажността на дилъра се простираше много по-надалеч, отколкото си беше представял.
В този момент той забеляза в далечината кафяв камион, който трополеше по мръсния път. Може би беше паркиран някъде, където да не се вижда, и сега се приближаваше да прибере войниците след завършването на мисията.
Хаджар се приближи до един офицер и се ръкува с него.
— Капитан Махджад! Мога ли да ви представя моите… бизнес сътрудници?
Махджад, дългурест брадат мъж, се ухили на групата пленници.
— С удоволствие. Е, Фейлак, какво искаш да правиш с тях?
— Блондинката и руснака — вземам ги със себе си.
Махджад хвърли похотлив поглед на Кари, която му отвърна с леденостудено изражение.
— Не знам за него, но определено съм наясно тя за какво ти е.
— Не е това. Въпреки че… — Хаджар се замисли, после отново се разсмя. — Колкото до другите, изобщо не ме интересуват. Стига да не се влачат подире ми.
— Няма проблем. Министерството на културата е уведомено, че група чужденци се опитват да откраднат наши съкровища. Ще им дадат най-малко двайсет години затвор — ако доживеят до процес.
— Оставям ги на теб. — Хаджар изщрака с пръсти към бодигардовете си. — Закопчайте ги в белезници — заповяда той, сочейки Кари и Волгин.
— Къде я водите? — извика Чейс, но един от войниците замахна и го удари с приклада по гърба.
— Вкъщи. Не се тревожи, нищо няма да й се случи. Стига баща й да прояви готовност за сътрудничество.
— Имате намерение да искате откуп за мен? — попита Кари ужасено. Един от бодигардовете издърпа ръцете й назад и й щракна белезници на китките.
— Смятам, че ще е честно да получа още десет милиона долара, а вие? — обърна се Хаджар към Чейс, като я игнорира. — Ако аз имах такава красива дъщеря, щях да си помисля, че е изгодно. — Той понижи глас и продължи с по-заплашителен тон: — За да съм сигурен, че ще си остане красива.
— Само да си посмял да й сториш нещо — изръмжа Чейс, — ще те убия.
— Това ли е най-добрата заплаха, която можа да измислиш? — подигра му се иранецът.
— Щом настояваш.
Хаджар сви рамене.
— Ами хубаво. Ще му мисля затова… след двайсет години.
— Господин Чейс — бързо изрече Кари, докато бодигардовете изблъскваха нея и Волгин навън, — помнете за какво бяхте нает. Пазете д-р Уайлд. Това е главният ви приоритет.
— Но…
— Разбрахте ли?
Чейс кимна неохотно.
— Да.
— Добре. — Кари насочи вниманието си към хеликоптера, след това обърна очи към Хаджар. — Разполагате само с пет седалки, а ние сме шестима.
— Вие може да седнете в скута на Волгин — рече Хаджар с похотлива усмивка. — Той заслужава едно последно удоволствие… преди да го изпратя отново при Куобрас.
Кръвта се отдръпна от лицето на руснака.
— Какво? Не! Не, Фейлак, двамата с теб имахме споразумение!
— Сигурен съм, че Куобрас ще предложи по-добро споразумение. Защо да се задоволявам с три милиона, след като мога да получа всичките десет милиона и да накарам Куобрас да ми плати още, за да върна теб и артефакта обратно при него?
— Не! — изкрещя Волгин. Въпреки че ръцете му бяха оковани зад гърба, той се хвърли срещу бодигарда, който го държеше и онзи загуби равновесие.
Другият пазач се завъртя, пусна ръката на Кари, когато Волгин му изпрати силен ритник в стомаха; след това го блъсна и се затича тромаво към къщата. Войниците се съвзеха от изненадата и вдигнаха оръжия.
— Не стреляйте! — извика Хаджар. Махджад го погледна стреснат, след което бързо повтори заповедта.
Войниците спряха за миг, разпънати между тренирания си инстинкт и заповедта на командира.
Това бе достатъчно за Чейс.
Той сграбчи за цевта пушката на най-близкия до него войник, светкавично извъртя китката му така, че мъжът изпусна оръжието и то се озова в другата му ръка; пръстът му бе точно върху спусъка.