Експедиция Атлантида
- Автор: Макдермът Анди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-521-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Експедиция Атлантида». Краткое содержание книги:
— Трансфер — каза тя, когато някой отсреща отговори; след няколко секунди продължи; — Трансфер, номер на сметка 7571–1329 към сметка номер 6502–6809. Предварително наредена, код за потвърждение нула-едно-танго-фокстрот. Десет милиона щатски долара. — Тя направи пауза, заслушана напрегнато в повторението на думите й отсреща. — Да, потвърждавам. — Тя натисна с десния си палец тъмното екранче на устройството в куфарчето си, след което кимна на Хаджар.
— Трябва да използвам левия си палец — ухили се той мазно.
Кари изчака за потвърждение на отпечатъка от палеца му, след това кимна на Хаджар отново: иранецът изглеждаше необикновено доволен от себе си, когато се обърна към Волгин.
— Ето. Пенсионният ти фонд се увеличи със седем милиона долара.
— Удържаш си трийсет процента? — попита Чейс. — Мамка му! И продължаваш да твърдиш, че не си крадец?
Хаджар се намръщи, но не му каза нищо, вместо това се обърна пак към Кари.
— Остана само още едно нещо, госпожице Фрост…
— Знам — каза тя с намек за нетърпение, преди да върне отново вниманието си към телефона. — Готови за последна проверка за сигурност. — Тя хвърли към Нина разбиращ поглед, преди да заговори: — В храма поставили златни статуи: богът бил представен прав да кара колесница с шест крилати коня и темето му достигало до тавана.
Нина мигновено схвана, че това е пасаж от „Критий“, но не можеше да разбере защо Кари го цитира. Може би беше нещо като парола — но не бяха ли отпечатъкът от палеца й, както и всичките останали кодове, които бе дала, достатъчни, за да потвърдят нейната идентичност?
Каквато и да беше причината, това свърши работа.
— Благодаря — кимна норвежката, преди да затвори телефонната си антена. — Тя улови объркания поглед на Нина. — А това е система за гласово записване и анализ на стреса — обясни тя. — Последна предохранителна мярка. Ако гласът ми покаже, че съм стресирана, това ще означава, че съм под принуда и трансферът ще бъде отменен.
— Но всичко се оказа наред — ухили се Хаджар. — Благодаря, госпожице Фрост. — За един кратък миг очите му се присвиха срещу тавана. — Бизнесът ни приключи успешно. — Той се обърна да излезе…
Ръката на Чейс се стрелна и той насочи пистолета си в главата на Хаджар.
— Не мърдай!
Арабинът замръзна, а бодигардовете му се спряха, когато Кастил прицели оръжието си в тях.
— Какво е това? — просъска той.
— Господин Чейс? — попита Кари разтревожено.
— Къде е бръмбарът? — настоя Чейс. — Това беше парола, някой подслушва разговора ни.
— Аз не…
— Кажете къде е бръмбарът или ще ви убия.
Хаджар отново погледна нагоре, като дишаше тежко.
— На онази греда.
Чейс кимна към Кастил, който се качи на масата и протегна ръка към гредата. След малко скочи, държеше в ръка малка черна кутийка. Предавател.
Нина ги гледаше объркано.
— Какво става?
— Нагласено е — каза Чейс. — Искаше да изчака трансфера на парите и да си върне обратно предмета. Така или иначе, разбра, че е автентичен. — Той се обърна към иранеца с насочено в лицето му оръжие. — Колко души сте довели тук?
— Единственият човек навън е пилотът ми.
Яркочервената точка на лазера кацна върху гърдите на Чейс, последвана миг по-късно от други два лъча, които се промъкваха през мътния прозорец. Отвън достигна звук на тичащи стъпки.
Изражението на Хаджар стана подигравателно.
— Но приятелят ми Махджад от иранската армия е довел със себе си двайсет войника.
Нина подскочи при рязкото отваряне на вратата. Влязоха четирима униформени, с насочени пушки.
— Мътните да ви вземат, извратеняци такива! — изсъска Чейс.
5.
След като конфискуваха принадлежностите им, войниците ги изкараха навън под дулата на пушките — местно изработени копия на немските „Хеклер & Кох“ G3. Хаджар ги последва с куфарчето, където се съхраняваше артефактът, със злорада усмивка на мазното лице.
Хафез беше коленичил с ръце зад тила до Ленд Роувъра, всички врати на който зееха отворени. Двама войници го пазеха. Други пък бяха обкръжили сградата. Чейс мигновено осъзна какво се е случило: войниците се бяха скрили на стръмния склон зад къщата и бяха използвали въжета, за да се спуснат по-бързо.
Той видя, че някои от иранците носеха руски снайпери „Драгунов“, снабдени с телескопични лазерни мерници. Това обясняваше защо Хафез не ги е предупредил. Да си прикован под тънкия като конец лъч на лазера и едновременно с това да си наясно, че един високоскоростен куршум може да експлодира срещу блестящото червено петно мигновено, можеше да накара всекиго да се държи много, много неподвижно.