Да опитомиш планинец

– Знаеш ли – каза тя, докато играеше с воала си. – Говорят, че има дракони по възвишенията. Може би ще ни заведат там, за да нахранят някои от тях. Никога не съм вярвала в дракони, но веднъж в дома ни дойде един търговец и той имаше рана от ухапване. – Тя разпери ръцете си значително. – И беше на ръката му. Каза, че когато бил млад мъж е бил ухапан от дракон.

– Колко беше голяма, когато ти разказа тази история?

– На дванадесет.

– Може би я е измислил, за да те забавлява.

– Възможно е, но изглеждаше много искрен. Мислиш ли, че там има дракони? Бих искала да срещна един, ако има…

Юън поклати глава, когато тя продължи своите истории. Дамата обичаше да говори точно толкова, колкото той презираше да го прави. Най-накрая, щом фургонът спря, брътвежът на Нора също престана. Тя наклони глава, за да слуша.

Юън чу приглушените гласове отвън.

– Мислиш ли, че вече е буден?

Не бе сигурен, кой от мъжете го каза.

– Би трябвало – отвърна Катарина. – Дадох му малко от корена, а ако вземем предвид ръста му, действието му трябва да е отминало преди известно време.

– Горкият човек – каза друг. – Представи си да бъдеш заключен отзад с тази бъбривка. Няма съмнение, че ще иска да вземе главите ни затова.

Нора зяпна възмутено.

– Мисля, че трябва да го държим в безсъзнание – гласът със сигурност беше на Лисандър. – Той ще ни е повече от ядосан и нямам намерение да вкуся гнева му.

– Това би обезсмислило идеята, нали така? – попита Катарина – Не, ще трябва да го вдигнем по някое време.

Юън се намръщи. Какво имаха предвид?

– Тогава да отворим и да проверим дали се е събудил – каза отново първият мъж.

След това, в задната част на фургона, се отвори малък отвор и две черни очи погледнаха вътре.

Беше Бейвъл.

– Освободил се е – каза той. – Дамата сигурно го е отвързала.

– Струва ми се, каза, че си го завързал добре – отвърна Катарина сприхаво.

– Така беше.

Бейвъл бе отместен настрани и сините очи на Катарина погледнаха вътре.

– Дай ми въжетата си – настоя тя.

– Защо? – попита Юън.

– Ако искаш да излезеш оттам, за да се погрижиш за нуждите си, по-добре да правиш каквото ти се каже.

– Просто ги пусни, Кат – обади се Виктор.

Тя отказа.

– Не и докато не видя онези въжета. Искам да знам как се е освободил от тях.

Юън дръпна Нора назад, когато тя понечи да възрази.

– Няма нужда да виждаш въжетата, девойче. Пусни ни.

– Ха!

Юън стисна зъби. Какво му ставаше на този ден, че бе наказан с жени, които не си знаят мястото?

Нора се освободи от хватката му и подаде едно от въжетата на Катарина през отвора.

– Какво правиш? – попита я Юън през стиснати зъби.

– Измъквам ни от тук – изсъска му тя.