Скандинавска митология

— Какво ме е грижа за медовината на поезията? — свил рамене Болвъркър. — Дойдох тук само защото чух за красотата, смелостта и добродетелта на Гунолд, дъщерята на Сутунг. Казах си: „Ако само ти позволи да я погледаш, ще си е струвало. Ако, разбира се, е така прекрасна, както разказват историите“. Това си помислих.

Гунолд се втренчила в красивия великан пред себе си.

— И струваше ли си, Болвъркър, който ще умре?

— Струваше си и дори нещо повече — отговорил той. — Защото ти си по-красива, отколкото се разказва във всички истории, които съм чувал, и всички песни, сътворени, от който и да е бард. По-красива от планински връх, по-красива от ледник, по-красива от поляна с току-що навалял сняг в зори.

Гунолд свела поглед и страните ѝ порозовели.

— Може ли да седна до теб? — попитал Болвъркър.

Гунолд кимнала, без да каже нищо.

Тя имала храна и напитки там, в планината, и двамата седнали да ядат и да пият.

След като се нахранили, двамата се целунали нежно в тъмнината. След като се любили, Болвъркър казал тъжно:

— Иска ми се да можех да опитам една глътка от медовината в бъчвата, наречена Сон. Тогава щях да създам истинска песен за очите ти и всички мъже ще я пеят, когато искат да пеят за красотата.

— Една глътка? — попитала тя.

— Толкова малка глътка, че никой няма да разбере — отговорил той. — Но не бързам. Ти си по-важна от това. Нека ти покажа колко си важна за мен.

И той я привлякъл към себе си.

Любили се в тъмнината. Когато свършили и лежали прегърнати, преплели голите си тела, и си шепнели мили думи, Болвъркър въздъхнал тъжно.

— Какво има? — попитала Гунолд.

— Иска ми се да имах таланта да възпея устните ти — колко меки са, колко по-хубави са от устните на всички други момичета. Мисля, че това ще е една отлична песен.

— Това наистина е жалко — съгласила се Гунолд. — Защото устните ми са много привлекателни. Често си мисля, че са най-хубавото в мен.

— Може би, но толкова неща у теб са хубави, че е много трудно да се избере най-доброто. Но ако можех да отпия и най-мъничката глътка от бъчвата Бодън, поезията ще завладее душата ми и ще създам поема за устните ти, която ще живее, докато слънцето бъде изядено от вълк.

— Но само най-миниатюрната глътчица — казала тя. — Защото баща ми много ще се ядоса, ако помисли, че раздавам медовината му на всеки хубав непознат, който проникне в тази планинска крепост.

Тръгнали през пещерите, хванати за ръце, като от време на време докосвали устни. Гунолд показвала на Болвъркър вратите и прозорците, които можела да отвори от вътрешността на планината и през които Сутунг ѝ изпращал храна и напитки, а той сякаш не обръщал внимание на думите ѝ. Обяснил, че не се интересува от нищо, което не е свързано с Гунолд или очите ѝ, или устните ѝ, или пръстите ѝ, или косите ѝ. Тя се засмяла и му казала, че той просто изрича красиви думи и сигурно няма намерение отново да се люби с нея.