Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Част втора
Спускане
Наденички
2/12. Пристигнах в Пунта Пердида. (не се чете). Ужасена старица на брега побягна. Селяните (не се чете) и един урод. Посещение в църквата на Пунта показва защо: прилика със статуята на Исус истинска. Виждал съм ги навсякъде в Мексико и надолу по (не се чете), но нищо толкова смразяващо. Добра поличба? Лоша поличба? Падрето се отнася към мен като към божество на посещение. Неспособен да го разубедя. Надеждите подхранени от аналой, фигура на глава — точно както описват Себастиян и пейотерите от Вирикута!
2/13. Обръснах си брадата и мустаците. Чувствам се гол, обновен. От светец до грешник, по бръснача, (не се чете) и огледам града. Салем, 1692. Жителите нащрек, плашливи, отчуждени. Не е само стандартната ксенофобия. Повечето от хуичолски произход, тъмна кожа като на Себастиян. Падрето единственият, който говори. Казва, че знае за «Аргонавт», (не се чете) плажът има весело име: Playa de los Muertos*.
[* Playa de los Muertos (исп.) — Плажът на мъртвите. — Б.р.]
2/14. Старата кримка Обуела, дръзка, но предпазлива. Рови ми в косата сякаш търси въшки. Продаде ми вкусна пържена змиорка, 50 песос. Странна религия, смесица от хуичолска, йоруба, християнство. Край дома й висят бутилки, пълни (не се чете). Плувах и спах, после се гмурках край скалите навътре. Нищо.
2/15. Падрето все още очарован. Ще го използвам в своя изгода, да измъкна информация. Испанско католическо име, Рамон Очера, хуичолско име Кукуру. Твърди, че дядо му голяма клечка в племе в Сиера, мара акате; вероятно шаманският талант по наследство, (не се чете) К. Леви-Строс.
2/16. Падрето се отваря. Знанието ми за хуичолите го насърчава, но страхът му е осезаем, (не се чете) се страхува?
2/17. Гмурках се цял ден, нищо.
2/18. Рибарите не искат да говорят, не ме гледат в очите. Майсторът на мрежи мърмори ругатни. Хвърлих И Чин №36 — Значение на светлината. «Не събуждай прекалена враждебност с безчувствено поведение». Добре — прикрий го под маска. 6/горе: Не светлина, а тъмнина. Първо той се изкачи до небесата, след това се спусна до дълбините на земята. Прекрасно. Сънят разстроен от видения за огън и сяра. (не се чете).
(Написани на ръка бележки с молив на сгънати листове от бакалска кафява хартия, пъхнати тук:).
«Аргонавт» напуска Сан Франциско 20 март, 4 часа следобед 23 март, 2 часа през нощта, обменя сигнали с парахода «Сонора», пътуващ на север; 27 март в 8:30 часа сутринта, пристига в Сан Лукас; зарежда и потегля в 11:30 часа преди обед (не се чете). «Арг.» пътува покрай мексиканското крайбрежие на около 2 мили от брега. Вероятно завива навътре. Посока и местоположение на брега запад-северозапад, половин запад; и изток-югоизток, половин изток.
2/19. Преглеждане на бележки от бордовия дневник (не се чете). Може бурята да е отнесла (не се чете). Очевиден избор северния бряг. Решавам да вляза в открито море, ранна сутрин.
2/20. Гмурках се край плитките скали. Оглеждах под вода решетките. Нищо. (не се чете). Обяд — пържена змиорка. Киселата Обуела не може да върви по права линия. Повтаря като в транс «el Diablo Blanco»*. Предполагаем дух на йоруба, може би култ на Шанго. Езикова смесица — неясна. Пощи ме като маймуна, излива в кръг воняща течност от бутилка. Гади ми се, скачам, заспивам в църквата, (не се чете). Цяла нощ дъжд. Падрето очарован от запалката ми, кръщава я «Светлината на Христос». Подарявам му я. Изпада в екстаз, пали всяка свещ в църквата.
[* El Diablo Blanco (исп.) — Белият дявол. — Б.р.]
2/21. Пробив! Падрето намеква за корабокрушение край «изгубения рид» на северния бряг. Но отказва да ме придружи. Забранява ми да говоря за това. (не се чете). Гмуркам се цял следобед без резултат. Решавам да отида по-дълбоко.
2/22. Трета кислородна бутилка. Все още нямам късмет. Обуела ми показва беззъба усмивка, готви ми обяд от октоподи — 50 песос. Вкусно, но от пикантната жълта подправка ми се гади. Стига гмуркане за днес.
2/24. (не се чете) (не се чете).
2/25. Безмилостни халюцинации, (не се чете).
2/27. Падрето отслужва последно причастие. После започва повръщането, (не се чете) възстановяване. Още едно чудо според П. Добрите (не се чете) не свършват в стъклен сандък. Следи по кожата. Подозрения към Обуела, че смуче кръв.