Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— О, снимки на апартаменти! — възкликвам изненадано. — Много си бърз. А аз още не съм предупредила хазаина, че напускам.
— Е, трябва да почнем да се оглеждаме — отбелязва Конър. — Виж, този тук има и балкон. А в този има работеща камина!
— Страхотно!
Отпускам се на близкия стол и се вторачвам в най-горната снимка, като се опитвам да си представя как двамата с Конър живеем заедно в снимания апартамент. Как седим един до друг на дивана, само той и аз, вечер след вечер.
Чудя се за какво ли ще си говорим.
Какво пък толкова! Ами ще си говорим за… за каквото винаги си говорим.
Може би ще играем на „Монополи“. Ако ни писне да си говорим или нещо подобно.
Измъквам следващия лист и усещам да ме обзема леко вълнение.
На снимката се вижда апартамент с паркет и дървени капаци на прозорците! Винаги съм си мечтала да живея в апартамент с паркет и дървени капаци на прозорците! Ами кухнята…! Страхотна е с този черен гранит на плотовете…
О, чудесно ще бъде да живеем в този апартамент. Нямам търпение!
Щастливо отпивам от виното и точно се отпускам удобно на стола, когато Конър се обажда:
— Я кажи, не е ли вълнуващо това идване на Джак Харпър?
О, Господи, не! Не искам да чувам нито дума повече за проклетия Джак Харпър!
— Запозна ли се с него? — пита Конър, като слага на масата пред мен купа с печени фъстъци. — Чух, че се отбил при вас.
— Мм, да. Запознах се.
— Днес следобед минал и през отдела за изследователска и развойна дейност, но аз бях на една среща извън офиса. — Конър ме гледа очаквателно. — Кажи де, какво представлява?
— Ами… не знам. Тъмна коса… американец… А твоята среща как мина?
Конър напълно пренебрегва опита ми да сменя темата.
— Ама не е ли страхотно! — възкликва той със светнало лице. — Като си помисля само… Джак Харпър!
— Да, предполагам — свивам рамене аз. — Както и да е…
— Ема! Ама наистина ли ти е все едно? — зяпва ме Конър удивено. — За Бога! Та това е основателят на компанията! Човекът, създал концепцията за „Кола Пантера“! Човекът, превърнал една никому неизвестна марка в световен хит! Джак Харпър превърнал една западаща малка компания в огромна, преуспяваща корпорация! И сега най-сетне имаме възможност да се запознаем с него. Не е ли вълнуващо!
— Да — съгласявам се с половин уста. — Ъъъ… вълнуващо е.
— За всички нас идването му тук може да се окаже шанс, който се среща веднъж в живота. Ей Богу, само като си помисля — да научим нещо от самия гений! Сама знаеш, той няма написана книга. И никога не е споделял мислите си с никой друг, освен с Пийт Лейдлър… — Конър изважда от хладилника кутийка „Кола Пантера“ и отваря капачето й.
Той навярно е най-лоялният служител на света. Веднъж бяхме излезли на пикник и аз си купих „Пепси“, а той за малко да получи удар.
— Знаеш ли какво ми се иска най-много? — пита Конър, като отпива от кутийката. — Разговор насаме с него! — заявява той с блеснали очи. — Среща насаме с Джак Харпър! Не би ли било това най-фантастичният професионален стимул, а?
Среща насаме с Джак Харпър. Ха!
Да бе, да, адски ми стимулира кариерата.
— Предполагам — отговарям уклончиво.
— Разбира се, че ще бъде! Достатъчно е дори само да го слуша човек! Да чуеш какво има да каже! Като си помисля само, та той е живял като отшелник цели три години. Какви ли гениални идеи са му хрумнали през това време?! Сигурно е стигнал до толкова много прозрения и теории не само за маркетинга, но и за бизнеса като цяло… за начина, по който работят хората… за самия живот!
Ентусиазираният глас на Конър ми действа като сол в раните. Защото ми показва повече от ясно колко ултраграндиозно съм си проиграла шанса!
Имах уникалната възможност да седя в самолета до великия Джак Харпър, творчески гений и извор на безценна мъдрост не само за маркетинга и за бизнеса като цяло, но и за мистериите на самия живот!
И какво направих? Да са му задавала прозорливи въпроси? Да съм завързала с него интелигентен разговор? Да съм научила поне нещичко от него?
Нищо подобно! През цялото време му разправях какви прашки нося!
Страхотен ход За професионален напредък, Ема! Едва ли има по-добър.
Рано на следващата сутрин Конър бърза за делова среща, но преди да тръгне, измъква отнякъде старо списание със статия за Джак Харпър.
— Прочети това тук — изломотва ми с пълна уста, дъвчейки припряно филийката, която си е препекъл за закуска. — Малко информация за професионалния му път.
Ще ми се да му се сопна, че не ми трябва никаква информация за този човек, но Конър вече е излетял през вратата.
Изкушавам се да зарежа списанието, без изобщо да го отварям, но си давам сметка, че от апартамента на Конър до службата ми се пътува доста дълго, а нямам нищо за четене, Така че го вземам със себе си и в метрото мрачно се зачитам в статията. Историята обаче се оказва доста интересна. Харпър и Лейдлър били близки приятели от деца. Като пораснали, решили да започнат съвместен бизнес. Джак бил творческа личност и затворен, интровертен тип, а Пийт — екстровертен плейбой. Много скоро двамата станали мултимилионери. Били изключително близки, като кръвни братя. А после Пийт загинал при автомобилна катастрофа. Джак бил буквално съсипан и се оттеглил напълно от света, като заявил, че се отказва от всичко.