Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— Ема! — чувам над главата си гласа на Пол. Вдигам очи и го виждам да стои до бюрото ми. — Джак Харпър иска да говори с теб — съобщава ми той сухо.
— Каквооо? — Усмивката ми се стопява на секундата. — С мен ли?
— В заседателната зала, след пет минути.
— Каза ли защо?
— Не.
Пол се отправя забързано към офиса си, а аз се вторачвам невиждащо в екрана на компютъра. Буквално ми прилошава.
Права съм била, значи.
Ще ме уволнят.
Ще си изгубя работата заради някакво си тъпо признание, изтърсено от шубе в тъпия самолет!
О, защо ми трябваше да се местя в бизнескласа?!? Защо изобщо не си държах тъпата уста затворена?!? Аз съм едно тъпо, тъпо, тъпо плямпало!
— Защо Джак Харпър иска да говори с теб? — пита Артемис безкрайно озадачено.
— Не знам.
— Вика ли и други от отдела?
— Не знам.
За да я накарам да престане с въпросите си, се правя на много заета и бързо започвам да тракам разни безсмислици на компютъра си, но в ума ми се върти все едно и също.
Не, не мога да изгубя работата си! Не мога да се проваля в още една кариера!
Джак Харпър не може да ме уволни. Просто не може и това е! Не е честно! В самолета изобщо не знаех кой е той. Така де, ако ми беше казал, че е баш шефът на корпорацията, аз естествено никога нямаше да спомена за автобиографията си. Нито за… всичко останало.
Пък и в края на краищата не съм си подправила дипломата, нали така? И нямам криминално досие или нещо подобно! Съвестен служител съм. Наистина се старая! И не клинча чак толкова често, и работих извънредно за промоцията на спортните облекла, и организирах купона на отдела за Коледа, и…
Тракам все по-яростно по клавиатурата, а лицето ми пламти от вълнение.
— Ема! — подава глава от офиса си Пол и гледа многозначително часовника си.
— Тръгвам — отговарям, поемам си дълбоко дъх и ставам от стола.
Не, няма да му позволя да ме уволни. Просто няма да му го позволя и това е!
Припряно минавам през офиса, после по коридора към заседателната зала, почуквам на вратата и я отварям.
Джак Харпър седи в единия край на заседателната маса и пише нещо в бележника си. Когато влизам, той вдига поглед и при вида на сериозното му изражение стомахът ми се преобръща.
Трябва да се защитя! Трябва да запазя работата си!
— Заповядай — казва той. — Би ли затворила вратата? — Изчаква ме да го направя, а после добавя: — Ема, има нещо, за което трябва да поговорим.
— Да, знам — отговарям, като се старая гласът ми да не трепери. — Но може ли първо аз да кажа?
Джак Харпър ме поглежда озадачено и някак стреснато, после вдига вежди и отвръща:
— Разбира се. Казвай.
Приближавам към масата, поемам си дълбоко дъх и заговорвам, като го гледам право в очите:
— Мистър Харпър, знам за какво искате да говорите с мен. Съзнавам грешката си и дълбоко съжалявам за стореното. Това никога, никога няма да се повтори. Но бих искала да кажа нещо в своя защита. — Чувам гласа ми да се повишава развълнувано. — И то е… и то е, че в самолета изобщо нямах представа кой сте. И не мисля, че е правилно да ме наказвате заради това.
Настъпва мълчание.
— Мислиш, че ще те накажа, така ли? — казва най-сетне Джак Харпър, като свива вежди.
Как може да е толкова подъл и лицемерен!
— Ами да! Но трябва да знаете, че ако в самолета знаех кой сте, никога, за нищо на света нямаше да спомена за автобиографията си! Това беше недоразумение! Дори може да се каже, че съм била… подведена! И ако бяхме в съдебна зала, съдията щеше да отхвърли обвинението ви. Дори нямаше да ви позволи да…
— Автобиографията ли? — свъсва озадачено вежди Джак Харпър, но в следващия миг лицето му се отпуска. — Ааа, шестицата по математика. — Отправя ми пронизителен поглед и натъртва: — Фалшифицираната шестица, бих казал.
О, не! Изречено така, на глас, звучи наистина ужасно! Цялата пламвам от срам.
— Мнозина биха нарекли подобна постъпка измама — отбелязва Джак Харпър, като се отпуска назад на стола си.
— Да, знам. Съзнавам колко е лошо. Не биваше да го правя… Но това по никакъв начин не се отразява на работата ми! Изобщо!
— Така ли мислиш? — поклаща замислено глава Джак Харпър. — Не съм напълно убеден. Има доста голяма разлика между четворка и шестица. Ами ако в работата ти се наложи да пресметнеш нещо?