Танц с огледала

— Защото ни е нужен човек, който няма да търпи да го тъпчат. Всички знаете, че аз съм най-подходящ, когато става дума за това.

— Струва ми се, че аз бих бил по-подходящ за един тъй деликатен дискурс — каза Арън.

— Само на теб се струва така, Голдсейл — рече Улрих. — Това вече не са преговори. Време е да отправим искания и да ги накараме да разберат, че ние владеем този град. Искам да получим виолетов лист. Щом това стане, всички останали ще рухнат в краката ни — Инграм, елфите, Трифектата… Няма да рискувам да изгубя тази победа. Да гласуваме.

Уорик повдигна костеливи рамене.

— Всички, които подкрепят Улрих Блекуотър за наш говорител на утрешното събрание, да вдигнат ръка.

Флинт първи повдигна десница, с което веднага си спечели симпатиите на Улрих (последният, естествено, гласува за себе си). Нужни бяха още двама. Арън избягваше да поглежда Улрих в очите. Дурго кисело скръсти ръце. Най-накрая Стърлинг също насочи пръсти към тавана. Улрих се постара да не показва гнева си. Собственият му брат не му се доверяваше?

— Така да бъде — каза Уорик. — Аз също те подкрепям, Улрих, макар да правя това с колебание. Едно е да трупаш злато, друго — да се оставиш то да те заслепи. Виолетовият лист може да ни донесе несметни печалби, но може и да докара гибелта ни. Не забравяй тази заплаха.

— Разбира се — широко се усмихна Улрих.

С това най-важните теми бяха отметнати. Подир още няколко по-дребни обсъждания срещата бе приключена. Докато Улрих излизаше — верен на навика си, той отново бе пристигнал последен и напускаше пръв — Флинт забърза да го настигне.

— Не се страхувам от война — каза младежът, с което си спечели повдигната вежда.

— Нима? — с леко объркване попита Блекуотър.

— Преди малко попитах, защото все още се уча. Но аз не съм като баща си. Не се страхувам от елфите. Каквото и да се говори, зная че те са го убили… Нямам намерение да сключвам сделки с тези чудовища. Знай, че семейство Амър те подкрепя.

Улрих се усмихна и потупа младежа по гърба.

— Колко стабилна е властта ти в семейния дом? — попита той.

Страните на Флинт порозовяха.

— Имам много братя.

— Ако някой от тях ти създава проблеми, потърси ме. Считай това за благодарност за подкрепата ти.

Флинт кимна, видимо облекчен.

— Ще го сторя — каза младият мъж и се усмихна. Нетърпеливо хлапе, помисли си Улрих. Хубаво, че се бе добрал до него преди Арън.

— Ела — рече Улрих и погледна назад. Стърлинг и Уорик разговаряха в един от ъглите на стаята. Улрих се навъси, но побърза да скрие мимиката. — Да потърсим място, където да полеем подобаващо възкачването ти.