История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Рисковете от това голямо проникване в дълбочина са намалени от новата атака, започната от лявото крило на войските на Жуков южно от Тернопол. Времето за нейното начало е добре подбрано. Тя е предприета веднага след като германският контраудар близо до Тернопол е отблъснат от набързо орга-низираната от руснаците отбрана. Целта й е силите на Жуков да се съединят с настъпващите части под командването на Конев. След бързо настъпление добрега на Днестър лявото крило на Жуков се спуска на юг по източния бряг, като атакува противниковия фланг и притиска германците, приближавайки се до дясното крило на Конев. Този комбиниран натиск има за цел едновременно да подсигури отбраната и да открие перспективи за настъпление.
С тези действия по фланговете руснаците разширяват пробива и отрязват пътя на части от противниковата армия, които са започнали да се изтеглят твърде късно, като същевременно продължават да се придвижват на запад. Преди края на март предните части на Конев проникват до брега на Прут близо до Яш, а тези на Жуков овладяват важните пунктове Коломия и Черновци и форсират реката в горното й течение. Това настъпление ги приближава до предланините на Карпатите — бастиона на Унгария.
Германците реагират веднага на тази заплаха, като окупират Унгария. Оче-видно тази стъпка е предприета, за да си осигурят удобна за отбрана позиция в Карпатите. Контролът над тази бариера им е нужен не само за спирането на руското нахлуване в равнините на Централна Европа, но и като опорна точка за евентуалната отбрана на Балканите. Карпатите, които на юг преминават в Трансилванските Алпи, представляват много удобна естествена отбранителна линия. От стратегическа гледна точка, макар и доста дълга, тя има малък брой проходи, което спестява войски за защитата й. Между Черно море и ъгъла на планината близо до Фокшани има равнина, широка 200 км, но източната й половина се заема от делтата на река Дунав и верига от езера, така че „опасният район“ е намален до 100-те км на Галацкия проход.
В началото на април изглежда, че германците скоро ще отстъпят до тази по-задна линия, чийто северен край вече е застрашен от клина, който Жуков забива между Тернопол и Черновци по посока на Яблоницкия проход, по-известен като Татарския проход. Изглежда, че Жуков се кани да повтори стремителното спускане към Будапеща на Сабутай, който начело на монголите на Чингис хан — предшествениците на съвременните въоръжени сили — през март 1241 г. пресича Унгарската равнина от Карпатите до Дунав, изминавайки 300 км за три дни.
На април ариергардът на Жуков стига входа на Татарския проход. Там планинската бариера е много по-ниско и по-полегато препятствие, отколкото на юг, тъй като височината на този проход е не повече от 930 м. Но дори едно такова леко изкачване може да се окаже трудно, ако срещне упорита отбрана, тъй като силите на атакуващия нямат място за маневриране. Тук става точно така. Авангардът не успява да пробие германската отбрана, а зад него няма достатъчно сили, които да подновят атаката, тъй като при продължителното настъпление обозите с муниции и храна са изостанали много назад.
Германците се оказват в по-изгодно положение с отстъплението си към мрежата от комуникации, излизаща от Лвов. Отстъпвайки в Галиция, те имат по-добра възможност за съсредоточаване на силите. Следващата седмицатази преди Великден — германците нанасят такъв силен контраудар, какъвто не са имали възможност да реализират от дълго време. Те преследват двойна цел — да парализират руското настъпление и да измъкнат от обкръжение 18 дивизии на 1-ва танкова армия, хванати в капан източно от Днестър от войските на Жуков и Конев. Тази голяма сила се опитва да си пробие път на запад покрай Скала и Бузак към Лвов.
Германският контраудар е предприет по двата бряга на Днестър. Надясно той се врязва дълбоко в Татарския клин и превзема отново жп възела Делатин на жп линията от Коломия към прохода. Наляво е превзет отново Бузак и е отворен коридор, през който изолираните дивизии близо до Скала успяват да се изтеглят. След като те се измъкват, фронтът в Южна Полша между При-пятските блата и Карпатите се стабилизира по протежение на линията източно от Лвов. Той остава в това статично положение от април до юли.