Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Той е набит, но има фини черти на лицето и хубави ръце, буйната му коса е златисторуса. Погледът му блести безгрижно; той гледа всекиго право в очите, макар да се преструва, че го прави неволно. Облича се така, както малко мъже в наши дни биха се осмелили — с карирани панталони, яркожълта жилетка, носи ловджийски каскети, и други подобни. Виждала съм го само веднъж в строг черен костюм (и колко добре изглеждаше в него!), но когато го попитах защо не се облича по-често така, той отвърна: „Черните костюми се носят в неделя, на погребения и от скучни мъже. Защо да се притеснявам, че се обличам различно? Най-много да не ме допускат в църкви, на погребения и в обществото на скучни хора. Ако това е опасността, някой ден може да изляза и по халат!“
Баща му е делови човек — но той не го крие. „Баща ми сам е избрал своя път в живота, както и аз избирам сам своя“. Трудно ми е да разбера източника на състоянието му — може би получава пари за това, което пише? Но със сигурност не може да бъде вписан на някое от първите места в списъка на кандидатите за ръката ми.
Този неуверен опит за проява на строгост не впечатлява особено Шугър, толкова повече, че тя знае края на историята. Но освен това няма как да не забележи, че няколкото трудно различими един от друг обожатели от предните месеци като че ли са потънали вдън земя, а за Уилям Ракъм се хаби много повече мастило, отколкото е било проливано за който и да било от тях. Много скоро Агнес започва да описва целите им разговори от началото до края, бърза да запише всяко негово мъдро изявление — да не би то да бъде забравено или погрешно цитирано. През есента на 1868-а в записките, където присъства Уилям, описанията са станали толкова ярки, че те звучат почти като страници от роман:
„Нека прекратим тези незначителни светски разговори“, каза той внезапно, опря пръсти в краищата на ветрилото ми и го затвори точно пред носа ми. Стреснах се, но той се усмихваше. „Кой от нас ще помни всичко това след десет години?“, попита той.
Бях се изчервила цялата, но не изгубих присъствие на духа.
„Не вярвам, че след десет години все още ще се виждаме“, казах тогава.
Той притисна ръце към гърдите си, като че ли бях пронизала сърцето му. За да не го обидя, побързах да добавя: „Тъй или иначе, опасявам се, че мога да водя само светски разговор; на това съм научена. Не съм пътувала никъде, затова и съм такова безинтересно и повърхностно малко създание в сравнение с вас“.
Надявах се да се почувства поласкан, но той прие думите ми много сериозно и настоя: „О, но вие сте много по-интересна от всички останали млади дами, които познавам, и далеч не сте повърхностни! Във вас горят желания, за чието съществувание никой не подозира — никой, освен мен. Движите се сред тези млади дами като една от тях — но вие сте по-различна. Нещо повече, виждам, че и вие съзнавате това“.
„Господин Ракъм!“ бе всичко, което можах да кажа — така ужасно се бях изчервила. После той стори нещо много странно — протегна ръце и разтвори отново ветрилото ми, така че лицето ми се скри зад него. Чух гласа му, който поясни: „Сега виждам, че не постъпих правилно, като насочих ярък лъч светлина към тайните на душата ви; уплаших ви, а не бих искал да ви плаша за нищо на света. Нека се върнем отново на светските разговори. Хайде, Агнес, погледнете само шапките на госпожици Гарнет! Видях, че тези шапки ви се поправиха днес следобед, не отричайте, дори явно ви се искаше да имате същата. Е, няма защо да копнеете за такава шапка. Бях в Париж само преди две седмици, а там всички са единодушни, че този модел вече е остарял“.
Този разговор бележи повратен момент в чувствата на Агнес към Уилям Ракъм; от този момент нататък тя повтаря всяка негова дума като пламенна последователка. Намира дълбок смисъл и в най-незначителната му забележка, а пък ако той реши да каже нещо мъдро, то се оказва по-мъдро от всичко, което тя е чувала някога. Той знае страшно много за най-различни религии и обобщава недостатъците им с една толкова прекрасна фраза — че „имало повече неща между земята и небето…“, или нещо подобно. (Ах, само да не се бе наложило да слиза на вечеря, преди да започне да пише в дневника — тогава може би щеше да си спомни съвсем точно фразата!). Когато изобщо ходи на църква, спазва англиканската традиция, но изказва еретичното мнение, че религията в Англия е била съсипана по времето на Хенри VIII — мнение, което Агнес споделя напълно. Той познава растителните видове, умее да предсказва времето, познава платовете, от които се шият дамските тоалети, а освен това е личен приятел на няколко художници, чиито произведения са изложени в Кралската академия. Какъв мъж! Единствено източникът на доходите му остава неуточнен, но както казва самата Агнес: