Среднощни кули
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-218-1
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощни кули». Краткое содержание книги:
Призраци от миналото дебнат Перин Айбара: Бели плащове, убиец на вълци, картини в ума му, а и отговорностите на водачеството не му дават мира. Невидим враг бавно затяга клуп около врата му. За да надделее, Перин трябва да потърси отговори в Света на сънищата и най-сетне да намери начин да овладее вълка в себе си. Иначе е изгубен завинаги.
Довье’анди се товя сагайн. Време е да хвърлим зара.
— Глупости — възмути се Елейн. — Това е направо нелепо!
— Очевидно — отвърна Нори. — Но слуховете са много. И се разрастват като плевели.
Елейн стисна зъби. Светът прекалено бързо се превръщаше в място за хора със здрави съюзи, сплотени в едно от кръвни връзки и договори. Имаше най-добрата възможност да обедини Кайриен и Андор от поколения насам.
— Знаем ли кой стои зад слуховете?
— Това е много трудно да се установи, милейди — отвърна Нори.
— Кой най-много би се облагодетелствал? — попита Елейн. — Това е първото място, където трябва да търсим източника.
Нори погледна Диелин.
— Всякакви хора биха могли да се облагодетелстват — каза тя, докато разбъркваше чая си. — Допускам, че тези с най-голям шанс сами да вземат трона биха се облагодетелствали най-много.
— Които се опълчиха на Ранд — подхвърли Елейн.
— Може би. Или пък не. Най-силните бунтовни елементи получиха най-голямо внимание от Дракона и много от тях или минаха на негова страна, или бяха разбити. Тъй че съюзниците му — тези, на които най-много се доверява или които изразиха най-голяма преданост към него — са вероятните заподозрени. Това все пак е Кайриен.
Даес Дай-мар. Да, щеше да е логично съюзниците на Ранд да се възпротивят на въздигането ѝ на трона. Облагодетелстваните от Ранд щяха да са облагодетелствани за трона в случай, че Елейн се окаже неспособна. Само че същите тези хора щяха да са уронили шансовете си с васалната си клетва пред чуждестранен водач.
— Според мен — заговори замислено Елейн — тези в най-добри позиции за трона ще са хората по средата. Всеки, който не се е противопоставил на Ранд и съответно не си е навлякъл гнева му. Но също така някой, който не го е подкрепил прекалено горещо — някой, който може да бъде възприет като патриот и може с неохота да излезе напред и да вземе властта, след като аз се проваля — изгледа ги твърдо. — Дайте ми имената на всеки, който рязко е повишил влиянието си наскоро, благородник или дама, които отговарят на тези критерии.
Диелин и господин Нори кимнаха. Рано или късно вероятно трябваше да изгради по-силна мрежа от очи и уши, след като никой от тези двамата не бе достатъчно подходящ да я ръководи. Нори беше твърде явен за това, а и вече си имаше достатъчно други задължения. Докато Диелин беше… хм, Елейн все още не бе сигурна какво беше Диелин.
Дължеше ѝ твърде много, а тя като че ли бе поела ролята на заместител на майка ѝ. Глас на опит и мъдрост. Само че рано или късно Диелин трябваше да се отдръпне. Никоя от двете не можеше да позволи да се укрепи представата, че Диелин е реалната власт зад трона.
Но, Светлина! Как щеше да се справи сама без тази жена? Наложи се да се стегне срещу внезапния изблик на чувството. Кръв и кървава пепел, кога щеше да приключи с тези неочаквани обрати в настроението? Една кралица не можеше да позволи да я виждат, че плаче току-така, и по най-малкия повод!
Избърса очите си с кърпа. Диелин благоразумно си замълча.
— Това ще е само за добро — заяви твърдо Елейн, за да отвлече вниманието им от сълзите си. — Все още съм притеснена за нашествието.
Диелин отново си замълча. Не вярваше, че Чезмал е говорила за конкретно нахлуване в Андор. Смяташе, че Черната сестра е споменала за тролокското нахлуване в Граничните зами. Биргит бе приела новината по-сериозно и бе подсилила границите на Андор. Все пак Егвийн щеше много да иска да държи Кайриен под контрол. Ако тролоците се канеха да тръгнат към Андор, това щеше да е един от възможните им маршрути.
Вратата към коридора се отвори и Елейн щеше да подскочи от тревога, ако не бе усетила, че е Биргит. Стражничката никога не чукаше. Нахлу вътре с меча — който носеше с неохота — и с високите си до коленете ботуши. Странно, след нея влязоха две загърнати в наметала фигури, със скрити под качулките лица. При тази непривична гледка Нори се дръпна назад и вдигна ръка към гърдите си. Всички знаеха, че Елейн не обича да вижда гости в малката си дневна. Но щом Биргит водеше тук хора…
— Мат? — предположи Елейн.
— Едва ли — отвърна ѝ познат глас, твърд и звучен. По-високият от новодошлите смъкна качулката си и се видя съвършено красиво мъжествено лице. Лице с волева брадичка и съсредоточени очи, които Елейн помнеше добре от детството си — най-вече когато я забелязваше, че прави нещо нередно.