Среднощни кули
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-218-1
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощни кули». Краткое содержание книги:
Призраци от миналото дебнат Перин Айбара: Бели плащове, убиец на вълци, картини в ума му, а и отговорностите на водачеството не му дават мира. Невидим враг бавно затяга клуп около врата му. За да надделее, Перин трябва да потърси отговори в Света на сънищата и най-сетне да намери начин да овладее вълка в себе си. Иначе е изгубен завинаги.
Довье’анди се товя сагайн. Време е да хвърлим зара.
И останаха така, вторачени един в друг, все едно Перин изобщо го нямаше.
Той се покашля.
— Ами… добре тогаз. Женени сте — трябваше ли да им даде съвет? Как дава човек съвет на Мургейз Траканд, кралица и майка на деца на неговите години? Той само сви рамене. — Хайде, да ви няма.
Файле до него замириса насмешливо и леко разочаровано. Лини изсумтя на изпълнението на Перин, но подкара Мургейз и Таланвор пред себе си. Галад му кимна, а Берелайн приклекна в реверанс. Тръгнаха си и Берелайн подхвърли колко внезапно и бързо е станало.
Файле му се усмихна и каза:
— Ще трябва да станеш по-добър във венчавките.
— Нали казаха да е просто.
— Всички казват така — отвърна Файле. — Но можеш да си придадеш малко повече тежест, дори да е кратко. Ще поговорим за това. Следващия път ще се справиш много по-добре.
Следващия път ли? Той поклати глава, а Файле се обърна и тръгна към лагера.
— Къде отиваш? — попита Перин.
— При Бавин. Трябва да реквизирам няколко бурета ейл.
— За какво?
— За празненството, разбира се — отвърна през рамо Файле. — Церемонията може да се икономиса, ако трябва. Но празненството не бива да се икономисва — погледна към небето. — Особено във времена като това.
Перин се загледа след нея, докато тя не се скри в огромния лагер. Войници, селяни, занаятчии, айилци, Бели плащове, бежанци. Почти седемдесет хиляди души, въпреки напусналите или падналите в битка. Как бе събрал такава сила? Преди да напусне Две реки изобщо не беше виждал повече от хиляда души, събрани на едно място.
Най-голямата част бе групата от бивши наемници и бежанци, които се упражняваха под ръководството на Трам и Данил. Вълчата гвардия, така се наричаха — каквото и да означаваше това. Перин понечи да тръгне, за да огледа обозните коли, но нещо малко го перна леко отзад по главата.
Той се сепна, обърна се и огледа гората. Отдясно се издигаше кафява и мъртва, отляво дърветата се разреждаха. Нямаше никого.
„Сигурно съм се преуморил — каза си, потърка се по главата и тръгна към обоза. — Въобразявам си…“
Още нещо го чукна леко по тила. Той се завъртя рязко и зърна нещо да пада в тревата. Намръщи се, клекна и го вдигна. Жълъд. Още един го чукна по челото. Беше долетял откъм гората.
Перин изръмжа и тръгна натам. Някое от децата в лагера ли се закачаше? Спря пред един дебел дъб и се поколеба. Дали не беше някакъв капан? Отпусна ръка на дръжката на чука и запристъпва напред. Вятърът духаше към дървото и не можеше да улови миризмата на…
Една ръка изведнъж щръкна иззад дънера, стиснала кафява торба.
— Хванах язовец — каза познат глас. — Искаш ли да го пуснем на селската морава?
Перин замръзна, а след това се разсмя така, както не се беше смял от години. Заобиколи дъба и видя зад него мъж с червено палто с висока яка, обшито със злато, и с хубави кафяви панталони. Седеше на един дебел подал се изпод земята корен. До краката му имаше торба и нещо в нея мърдаше ожесточено. Мат. Дъвчеше телешка пастърма. Носеше черна шапка с широка периферия, а на дървото до него беше подпряно черно копие с широко метално острие. Откъде бе намерил такива хубави дрехи? Нали все мърмореше, че Ранд само се контел?
— Мат? — възкликна Перин. Толкова беше слисан, че едва можеше да говори. — Какво правиш тука?
— Ловя язовци — отвърна Мат и побутна торбата. — Адски трудна работа е, да ти кажа, особено така набързо.
Нещото в торбата засумтя и Перин се засмя.
— Ама ти наистина си хванал язовец!
— Носталгия съм хванал.
Перин не знаеше да го нахока ли, или пак да се изсмее — точно тази смесица от чувства бе съвсем обичайна, когато Мат е наблизо. За щастие, никакви цветове не се завихриха пред очите му, след като бяха един до друг.
Мат се усмихна, стана и му подаде ръка. Перин я стисна, после го придърпа и го прегърна сърдечно.
— Светлина, Мат. Като че ли беше преди цяла вечност!
— Цял живот. Може би два. Загубих им бройката. Все едно, Кемлин вече бръмчи от новини за пристигането ти. Рекох, че единственият начин да те поздравя с добре дошъл ще е като се шмугна през портала и те намеря преди останалите — Мат вдигна чудатото си копие и го метна на рамото си, с върха назад.
— Къде беше? Какво прави? Том с тебе ли е? А Нинив?