Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Ако след смъртоносния удар върху Джиродзаемон се бе втурнал към обърканата група от хора, останала около дървото, Мусаши със сигурност за мигове щеше да посече още няколко от тях. Вместо това той се затича към кръстопътя. Тогава обаче, тъкмо когато решиха, че се кани да побегне, се обърна назад и пак нападна. Докато успеят да се подредят за защита, отново го нямаше.
— Мусаши!
— Страхливец!
— Бий се като мъж!
— Още не сме свършили с тебе!
Във въздуха отекнаха обичайните обиди, настървените очи заплашваха да изскочат от орбитите си. Мъжете се опияниха от вида и мириса на кръвта така, сякаш са погълнали цял товар саке. Гледката на кръв, която предизвиква хладнокръвието на храбрия, оказва върху страхливите обратното въздействие. Мъжете приличаха на вампири, които се показват от кърваво езеро.
Виковете останаха зад Мусаши. Той стигна до кръстовището и веднага се хвърли към най-тесния от трите разделящи се пътя, онзи, който водеше за Шугакуин. От другата посока в безпорядък се задаваха мъжете, които го бяха причаквали. Преди да е минал четиридесет разкрача, Мусаши видя първия човек от техния отряд. Според обичайните закони на движението той скоро трябваше да се окаже приклещен между прииждащите мъже и тези, които го преследваха. Всъщност обаче, когато двата отряда се сблъскаха, него вече го нямаше.
— Мусаши! Къде си?
— Оттук дойде. Видях го!
— Трябва оттам да е дошъл!
— Не е тук!
Гласът на Мусаши пресече обърканото дърдорене:
— Тук съм!
Той изскочи от сянката на една скала посред пътя, зад връщащите се самураи, тъй че всички да останат от едната му страна. Втрещени от такова светкавично придвижване, хората от Йошиока се втурнаха стремглаво към него, но тесният път не им позволи да разгърнат силата си. С оглед на това, колко място е нужно, за да се размахва сабята, щеше да е опасно дори двама от тях да пристъпят напред едновременно.
Мъжът най-близо до Мусаши политна назад и блъсна идващия след него срещу настъпващото множество. Известно време всички се засуетиха безпомощно с тромаво преплетени нозе. Една тълпа обаче не се отказва лесно от целта си. Макар изплашени от бързината и настървението на Мусаши, мъжете скоро набраха увереност в своята обща сила. Нададоха вик и тръгнаха напред, отново убедени, че никой боец не може сам да се мери с всички тях заедно.
Мусаши се биеше като плувец, който се бори с грамадни вълни. Трябваше да внимава повече как се брани, отколкото как напада. Удряше веднъж и после отстъпваше една-две крачки. Въздържаше се дори да посича хора, които политаха към него и му бяха лесна плячка — и понеже смъртта им щеше да му е от нищожна полза, и защото ако не улучеше, щеше да се изложи на остриетата на вражеските копия. Възможно е да се прецени точния обсег на една сабя, но не и на едно копие.
Докато продължаваше бавно да отстъпва, нападателите му безжалостно напредваха. Лицето му стана синкавобяло; изглеждаше невероятно, че още може да си поема дъх. Йошиока се надяваха, че накрая ще се препъне в корена на някое дърво или в камък. В същото време никой от тях не гореше от желание да отива прекалено близо до човек, който отчаяно се бие за живота си. Най-близките саби и копия, които застрашаваха Мусаши, оставаха винаги две или три педи далеч от целта си.
Шумотевицата се накъсваше от цвиленето на някакъв кон; в близкото селце хората бяха всички на крак. Беше времето, когато ранобудни монаси минаваха оттук на път за или от връх Хиеи. Дебелите им дървени подметки шумно тракаха, а раменете им бяха гордо вдигнати. В хода на битката към монасите покрай пътя като зрители се присъединиха дървари и земеделци. Възбудените им викове предизвикаха отговор от всяка домашна птица и кон в селото. Край светилището, където Мусаши се подготви за битката, се събра навалица. Вятърът бе утихнал и мъглата пак се спусна като плътно бяло покривало. После отведнъж тя се вдигна и предостави на зрителите ясен изглед.
В течение на няколкоминутната схватка външността на Мусаши се промени изцяло. Косата му бе сплъстена и кървава; плата около главата му стана розов от смесени кръв и пот. Приличаше на въплъщение на сатаната, изскочил от ада. Дишаше с цялото си тяло и приличните му на щит гърди се надигаха и спускаха като вулкан. През едно скъсано място в хакамата на лявото му коляно се виждаше рана; белите сухожилия, които се показваха в дъното на порязаното, напомняха семките на цепнат нар. На лакътя му също имаше резка, която, макар и не сериозна, бе напръскала с кръв гърдите и дори малката сабя в обито му. Сякаш някой бе боядисал цялото му кимоно в алени шарки. Зрителите, които успяваха да го видят ясно, покриха очи от ужас.