Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Избяга! — възкликна Миике Джиродзаемон.
— Не! — отвърна натъртено Коджиро. — Като се съди по спокойствието и думите му, не смятам, че е избягал. На първо време и на мен така ми се стори, но после като помислих, реших, че просто се е опитвал да се освободи от мен. Сигурно е намислил нещо, което е искал да скрие от мен. Най-добре бъдете нащрек!
— Намислил ли? И какво може да е намислил?
Всички се скупчиха по на гъсто, за да не изпуснат и дума.
— Предполагам, че си е повикал няколко помощници. Сигурно отива да се срещне с тях, за да могат да нападнат заедно.
— А-ха — изръмжа Гендзаемон. — Струва ми се доста възможно. Това значи, че не след дълго ще дойдат.
Джиродзаемон се отдели от множеството и нареди на хората да се връщат по местата си.
— Ако Мусаши ни нападне, както сме така разпръснати — предупреди той, — може в първия сблъсък да загубим. Не знаем колко души ще води той, но не може да са чак толкова много. Всичко остава, както го намислихме отначало.
— Прав е. Не бива да ни хваща неподготвени.
— Когато си се уморил да чакаш, лесно е да сбъркаш. Внимавайте!
— Вървете си по местата!
Те постепенно се разпръснаха. Стрелецът с пушка отново се настани в горните клони на бора.
Като видя Генджиро да стои вдървен с гръб към ствола, Коджиро попита:
— Спи ли ти се?
— Не! — отвърна самоуверено момчето.
Коджиро го потупа по главата.
— Устните ти са посинели! Трябва да ти е студено. Ти сега представяш дома Йошиока — трябва да бъдеш храбър и силен. Имай още малко търпение и ще видиш да стават интересни неща. — Тръгна да се отдалечава и добави: — Сега и аз трябва да си намеря добро място.
Луната следваше Мусаши през падината между хълмовете Шига и Урю, където той се раздели с Оцу. Сега тя потъна зад планината, а постепенното издигане на облаците по тридесет и шестте върха даде знак, че светът скоро пак ще поеме своите ежедневни грижи.
Ускори крачка. Точно под него се показа покривът на някакъв храм. „Не съм далеч“, помисли си. Вдигна поглед и пак се сети, че след съвсем кратко време — само няколко вдишвания — неговият дух ще се срещне с облаците в техния полет към небето. За вселената смъртта на един човек надали ще има по-голямо значение от тази на пеперуда, но в света на хората една само смърт би могла за хубаво или лошо да даде отражение върху всичко. Сега единствената грижа на Мусаши беше да умре достойно.
Шум на вода зарадва слуха му. Спря се и коленичи в подножието на една висока канара, после загреба малко вода от поточето и бързо я изпи. Езикът му изтръпна от свежестта й — както се надяваше, признак, че духът му е спокоен и уверен и смелостта не го е напуснала.
Докато си почиваше за миг, сякаш дочу гласове, които го викат. Оцу? Джотаро? Знаеше, че не може да е Оцу; тя не е от онези, които ще загубят власт над себе си и в миг като този ще се спуснат подире му. Познаваше го твърде добре, за да постъпи така. И все пак не успяваше да се освободи от усещането, че някой иска да привлече неговото внимание. Озърна се няколко пъти назад с надеждата да види някого. Мисълта, че може сетивата да го подвеждат, го дразнеше.
Не можеше обаче да си позволи да губи повече време. Да закъснее щеше не само да значи да наруши обещанието си, но и би го поставило в твърде неизгодно положение. За самотен воин, който ще излезе срещу цяла войска противници, най-доброто време, предполагаше Мусаши, е краткият промеждутък след като луната е залязла, но преди небето напълно да се е развиделило.
Спомни си старата поговорка: „Лесно е да разбиеш външен враг, невъзможно е да победиш вътрешния.“ Зарекъл се бе да прогони Оцу от своите мисли и дори докато тя го държеше за ръкава, направо й каза това. При все това някак не му се удаваше да освободи паметта си от нейния глас.
Тихичко прокле.
— Държа се като жена. На мъж, тръгнал по мъжки дела, не му е работа да мисли за неща като любов!
Напрегна се и се затича с всички сили. Тогава съвсем внезапно зърна под себе си някаква бяла ивица, която се стелеше нагоре от подножието на планината през бамбука, дърветата и нивите. Беше пътят за Ичиджоджи. Бе само на двеста крачки от мястото, където този път се срещаше с другите два. През млечнобялата мъгла можеше да различи широките клони на големия бор.
Падна на колене. Тялото му бе цялото напрегнато. Даже околните дървета се превърнаха за него във възможни врагове. С бързината на гущер се махна от пътеката и се запромъква към едно място право над бора. Силен полъх на студен вятър повя от върха на планината и тласна като голяма вълна мъглата над върховете на боровете и бамбука. Клоните на големия бор потрепериха, сякаш предупреждават за надигаща се заплаха.