Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— И би трябвало, тъпако.
Ефрейтор Пикър седеше на прашните стъпала на някакъв доскорошен храм. Гърбът и раменете й се бяха схванали от разхвърлянето на парчетата зидария още от заранта.
Бленд, изглежда, се беше мотала някъде наблизо, защото изведнъж се появи с мях с вода.
— Жадна си, нали?
Пикър кимна и каза:
— Интересно как го правиш тоя номер с изчезването точно когато има най-много работа.
— Да, ама ти донесох вода, нали?
Пикър се намръщи.
От другата страна на улицата капитан Паран и Бързия Бен оседлаваха конете си — готвеха се да посрещнат армията на Едноръкия и Бруд. Доста потайни бяха станали, откакто се срещнаха отново, и това я правеше подозрителна. Хитрините на Бързия Бен никога не се оказваха приятни.
— Да можехме всички да тръгнем — измърмори тя под нос.
— На преговорите? Че защо? Само да бием път.
— По-лесно е да се мотаеш тук, нали? С някакво си мехче. Друго щеше да ми запееш, ако разчистваше камънаците с всички нас, Бленд.
Мършавата жена сви рамене.
— Имах си достатъчно работа.
— Каква?
— Събирах информация.
— О, да. И какви клюки успя да подслушаш?
— Хорски. Наши и техни, тук и там.
— Техни ли? И кои са те?
— М-м, чакай да видим. Първо — баргастите. После — Сивите мечове. Двама хлевоусти джидрати от Хомота. Трима послушници от храма зад теб…
Пикър трепна, бързо стана от стъпалата и нервно изгледа обгорената сграда зад себе си.
— Кой е богът, Бленд? И без лъжи…
— Че защо да те лъжа, ефрейтор? Сенкотрон.
Пикър изсумтя.
— Дебнала си подлеците, а? И за какво си говореха?
— Някакъв шантав план на господаря им. Отмъщение срещу двама некроманти, дето са се натикали в някакво имение нагоре по улицата.
— Онова с труповете отпред и с вмирисаните стражи по стените?
— Май е точно то.
— Добре. Казвай за другите.
— Баргастите се надуват като петли. Агенти на Съвета на маската купуват от тях храна за гражданите. Сивите мечове купуват храна за бежанците тенесковри извън града. Белоликите трупат пари.
— Задръж малко, Бленд. Бежанци тенесковри, казваш. Какви ги кроят пък сега Сивите мечове? Гуглата ми е свидетел, достатъчно трупове има между тия канибали, защо ще им дават истинска храна? Защо изобщо трябва да ги хранят кучите му синове?
— Уместен въпрос — съгласи се Бленд. — Признавам си, че любопитството ми се изостри.
— Не се съмнявам и че си стигнала до някаква хипотеза.
— Подредих пъзела, за да сме по-точни. Откъслечни факти. Наблюдения. Странични коментари, подхвърлени уж насаме, подслушани от никой друг освен от преданата ти подчинена, стояща тук пред теб…
— Кълна се в омекналите коленца на Опонн, жено! Изплюй го най-сетне!
— Доброто злорадство никога не ти е било по вкуса. Е, добре. Сивите мечове се бяха заклели във Финир. Не бяха просто поредната наемническа чета. Приличаха по-скоро на проклети кръстоносци, обрекли се на святата кауза на войната. И го приемаха много сериозно. Само че нещо се е случило. Изгубили са своя бог…
— Не се съмнявам, че работата е сериозна.
— Да, само че това не е съществено.
— В смисъл — не знаеш.
— Точно така. Работата е, че оцелелите офицери на отряда са отишли до стана на баргастите, там ги е чакала сган сбръчкани племенни вещици и заедно са спретнали преосвещение.
— Искаш да кажеш — сменили са божеството. О, не, не ми казвай, че е Трийч…
— Не е Трийч. Трийч вече си има последователи.
— Добре. Значи трябва да е Джес. Богинята на Втъкаването. Всички се хващат да плетат, само че много свирепо и…
— Не съвсем. Тогг. И Фандърей, Вълчицата на Зимата — отдавна изгубилата се самка на Тогг. Помниш ли легендата? Не може да не си я чувала като дете, стига изобщо да си била някога дете…
— Внимавай, Бленд.
— Извинявай. Все едно, Сивите мечове буквално са пометени. Търсят си нов набор.
Веждите на Пикър се вдигнаха.
— Какво? Тенесковрите? Дъх на Гуглата!
— Всъщност е доста логично.
— Как не. Ако ми трябва армия, най-напред ще потърся хора, които се ядат едни други, когато нещата загрубеят. Абсолютно. Тутакси.
— Гледаш го от много неприятен ъгъл. По-скоро става въпрос за хора без свой живот…
— Изгубили всичко.
— Да. Без връзки, без вярност към нищо. Съзрели за странните ритуали на въвеждането.
Пикър изсумтя.
— Луди. Всички са полудели.
— Като стана въпрос за това… — промърмори Бленд.
Капитан Паран и Бързия Бен вече тръгваха.
— Ефрейтор Пикър.
— Да, капитане?
— Да знаете къде е Спиндъл?
— Представа нямам, сър.
— Бих ви посъветвал да сте в течение къде се размотават хората ви.