Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Не те разбирам — отвърна мхаби. Обземаше я отчаяние. Това не беше мястото, до което бе повярвала, че е стигнала. Беше се озовала в нечий друг затвор, в нечия друга лудост. — Дойдох тук за смърт…
— Не ще я намериш тук, не и в тези корави ръце.
— Бягам от дъщеря си…
— Бягството е илюзия. Дори Майката тук го разбира това. Знае, че аз не съм нейното дете, но не може да се въздържи. Тя дори има спомени, за време, когато е била истинска Матрона, майка на истински, свои рожби. Деца, които са я обичали, и други деца — които са й изменили. И са я оставили да страда във вечността… Не е очаквала никога изход от това. Ала когато най-сетне се оказа на свобода, то беше само за да разбере, че светът й е станал на прах. Децата й отдавна бяха умрели, погребани в своите гробници — без майка те са гаснели и умирали. И тогава тя те погледна, Пророче. Осиновения си син. И ти показа силата ти, за да може да я използва. Да пресътвори своя свят. Възкреси мъртвите си деца. Възложи им да пресъградят града. Ала всичко това беше лъжа, заблудата не можа да я подведе, можа само да я доведе до безумие.
— И тогава — продължи гласът — ти я присвои. Така нейното дете отново я направи пленница. Няма бягство от житейските ни пътища, изглежда. Истина, която не си подготвен да приемеш, Пророче. Все още не.
— Моето дете също ме превърна в пленница — прошепна мхаби. — Това ли е проклятието на всички майки?
— Това е проклятието на любовта.
Воят прокънтя глухо в тъмната пещера.
— Чу ли? — попита мъжът. — Това е моята самка. Тя иде. Толкова дълго я чаках. Толкова дълго. Ето, че идва.
С тези думи гласът бе придобил по-дълбок тембър, сякаш беше престанал да бъде мъжки глас.
— А сега — продължи той, — сега й отвръщам аз.
Воят му я разкъса, отхвърли я. Извън пещерата, отвъд редките дървета, сред голата и пуста равнина на тундрата.
Мхаби изпищя.
Вълците отвърнаха. Победоносно.
Бяха я намерили отново.
Една ръка я докосна по бузата.
— Богове, кръвчицата ми се смрази от това.
Познат глас, но не можеше да го свърже с образ.
Заговори друг мъж:
— Тук става нещо съвсем непонятно, Мурильо. Виж й бузата.
— Издраскала се е сама…
— Тя не може да си вдигне ръката, друже. И виж, ноктите й са чисти. Не си е нанесла тази рана сама.
— Кой тогава? Тук бях през цялото време. Дори и онази старица риви не я е посещавала от последния път, когато я погледнах — а тогава нямаше никаква рана.
— Казах ти, тук има някаква загадка…
— Кол, това не ми харесва. Тези кошмари — възможно ли е да са истински? Онова, което я преследва в сънищата й — възможно ли е да я нарани физически?
— Виждаме доказателството…
— Да, макар че не мога да повярвам на очите си. Кол, това не може да продължава така.
— Прав си, Мурильо. При първа възможност в Капустан…
— При най-първата. Я да преместим фургона най-отпред в колоната — колкото по-скоро стигнем града, толкова по-добре.
— Както кажеш.
20.
Това сказание е най-древно. За двама богове преди времето на мъжете и жените. За копнеж, за обич и за самота, за зверове, орисани да се скитат сами през столетията.
Сказание за нрави, разказано не заради някакъв изход. Смисълът му, драги читатели, не е в стоплящия душата свършек, а във всичко, което е непостижимо на този свят.
Кой тогава би могъл да си представи подобен край?