История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Дълбоките вклинявания, които руснаците правят на южния фронт между Припятските блата и Черно море, удължават фронтовата линия, която гер-манците трябва да покриват, а строгата заповед на Хитлер да не се отстъпва пречи на каквото и да било навременно отстъпление за скъсяване на фронта чрез изправяне на фронтовата линия. Увеличаващият се брой на жертвите, особено при Корсун, предизвиква пробойни, които те са безсилни да запълнят. Така цената, която се плаща за строгия принцип на Хитлер да не се отстъпва, е по-голяма от цената, която е щяла да бъде платена при по-голямо отстъпление два месеца по-рано.
Слабостта на незащитените пространства във фронтовата линия създава чувство за безпомощност сред германските войски. То се засилва не само от числеността на настъпващите руснаци, но и от тяхната все по-малка зависимост от проблема със снабдяването. Напредването на руснаците прилича на лавина или на поход на номадска орда. Те оцеляват там, където всяка западна армия би загинала от глад, и продължават да настъпват, когато други биха спрели, за да изчакат да бъдат възстановени прекъснатите им комуникации. Германските мобилни части, които се опитват да спрат настъплението с нападения срещу руските комуникации, рядко откриват колони с доставки, които да атакуват. Впечатлението им резюмира един от най-агресивните командири Мантойфел: „Настъплението на руската армия е нещо, което западняците не могат да си представят. Зад танковите колони следва грамадна орда, голяма част от която е натоварена на коне. Войникът носи на гърба си раница с корички хляб и зеленчуци, събрани от нивите и селата по време на похода. Конете ядат сламата от покривите на къщите и почти не получават друго. Руснаците са свикнали да издържат до три седмици на този примитивен начин на живот, когато настъпват“.
Възможностите да се спре тази приливна вълна намаляват, след като Мантойфел е отстранен поради проблеми с очите. Макар това да е непосредственара причина, в основата си това е предизвикано от разногласия с Хитлер, чиято стратегия Манщайн смята за безсмислена и с когото той спори по начин, който фюрерът не може да преглътне. Това е причината човекът, когото германските войници смятат за своя най-добър стратег, ла бъде отстранен. Въпреки че благодарение на операция зрението му е възстановено, той вече може да го използва само за да разглежда картата във фамилното си имение със сполучливото наименование Целе (клетка), където се е оттеглил, а германската армия е оставена да върви към пропастта със завързани очи.
В началото на март 1944 г. започва нова комбинирана маневра с цел още по-широкомащабно настъпление. Първоначално вниманието на германците е съсредоточено върху едно вклиняване близо до притоците в горното течение на Буг в югоизточния край на Галиция. То е извършено от маршал Жуков, който поема командването на армиите западно от Киев на мястото на Ватутин, който попада на засада и е ранен смъртоносно от антисъветски настроени партизани. Започвайки атаката си от Шепетовка, силите на Жуков, напредват с по 50 км на ден и на 7 март излизат на успоредната жп линия Одеса-Варшава близо до Тернопол. Това настъпление заобикаля отбранителната линия при брега на Буг, преди германците да отстъпят, за да я заемат.
На другия фланг на южния фронт Малиновски вече се е устремил към заетата от германците незащитима позиция в долния край на завоя на Днепър и възползвайки се от новозаетите позиции близо до Никопол и Кривой Рог, започва настъпление от две страни. На 13 март завзема пристанището Херсон в устието на Днепър и притиска част от германските сили в този район. Междувременно това придвижване от две страни от север наближава Николаев при устието на Буг, въпреки че там съпротивата е толкова силна, че градът е превзет едва на 28 март. Много преди това в централната зона между секторите на Жуков и на Малиновски настъпва по-драматичен развой, който засенчва настъпленията и на двамата.
Под тяхното прикритие Конев атакува от Уман и на 12 март достига Буг. Реката е премината бързо. Без да губят време, танковите му части продължават да настъпват към Днестър, който в този район се намира на 110 км отвъд Буг. Сега ледът се топи и с бързите си придошли води и скалисти брегове Днестър изглежда силна позиция, от която може да се окаже съпротива. От германската страна обаче няма достатъчно сили за отбраната му. Руските танкови части стигат бреговете на реката на 18 март и я преминават по понтонни мостове при Ямпол и на други места, преследвайки по петите отстъпващата германска армия. Това лесно преминаване на реката е резултат от бързото им настъпление и от объркването на противника. Успехът се дължи до голяма степен на начина, по който руските танкови сили под командването на генерал Ротмистров объркват защитниците с новата си тактика: те се придвижват разгърнати на широк фронт и така осуетяват опитите на противника да ги спре, задържайки се в основните пунктове по главната линия на настъплението.