Пир за врани

Сир Хюл й се усмихна вяло.

— Милейди, трябваше да се омъжите за мен, когато ви предложих. Боя се, че сте обречена да умрете девица, а аз — бедняк.

— Пуснете ги — примоли се Бриен.

Жената в сиво не отвърна. Огледа меча, свитъка и короната от бронз и желязо. Накрая бръкна под челюстта си и се стисна за гърлото, сякаш искаше да се удуши. Но вместо това заговори… Гласът й излизаше накъсано, измъчен. Звукът сякаш идваше от гърлото й — отчасти грак, отчасти хрип и къркорене. „Езикът на прокълнатите“, помисли Бриен.

— Не разбирам. Какво казва?

— Попита за името на този твой меч — каза младият северняк с овчия кожух.

— Клетвопазител — отвърна Бриен.

Жената в сиво изсъска през пръстите си. Очите й бяха като две червени ями, грейнали в сенките. Заговори отново:

— Не, казва. Наречи го Клетворушител, казва. Направен е за измяна и убийство. Тя го нарича Лъжеприятел. Като тебе.

— Кого съм излъгала?

— Нея — отвърна севернякът. — Може ли милейди да е забравила, че си се заклела да й служиш?

Имаше само една жена, на която Девата на Тарт се бе заклела да служи.

— Не може да бъде! Тя е мъртва!

— Смърт и правото на госта — промълви Дългата Джейни Вътъка. — Не означават толкова като някога, и двете.

Лейди Каменно сърце смъкна качулката и разви големия сив шал от лицето си. Косата й беше суха и чуплива, бяла като кост. Челото й беше на зелени и сиви петна, нашарено с кафявите цветове на развалата. Плътта по лицето й беше раздрана на ивици от очите до челюстта. Някои късове бяха полепнали със засъхнала кръв, но други зееха отворени и откриваха черепа отдолу.

„Лицето й — помисли Бриен. — Лицето й беше толкова волево и красиво, кожата толкова гладка и мека“.

— Лейди Кейтлин? — Сълзи бликнаха в очите й. — Казаха… казаха ми, че сте мъртва.

— Мъртва е — заговори Торос Мирски. — Фрей срязаха гърлото й от ухо до ухо. Когато я намерихме до реката, беше мъртва от три дни. Харвин ме помоли да й дам целувката на живота, но беше много късно. Не исках да го сторя, затова лорд Берик я целуна по устните и пламъкът на живота се вля от него в нея. И… тя възкръсна. Богът на Светлината да ни опази дано. Тя възкръсна.

„Още ли сънувам? — зачуди се Бриен. — Поредният кошмар ли е това, донесен от зъбите на Захапката?“

— Не съм й изменила. Кажете й го. Заклевам се в Седмината. Заклевам се в моя меч.

Съществото, в което се бе превърнала някогашната Кейтлин Старк, се стисна отново за гърлото, пръстите й се впиха в грозната дълга рана на шията й и изтръгнаха още звуци.

— Думите са вятър, казва — промълви севернякът. — Казва, че трябва да докажеш верността си.

— Как?

— Със своя меч. Клетвопазител, така го нарече, нали? Тогава опази клетвата си към нея, казва милейди.

— Какво иска да направя?

— Иска синът й да е жив или мъжете, които го убиха, да са мъртви — рече едрият. — Иска да нахраниш враните, както те направиха на Червената сватба. Фрей и Болтън, да. Тях ще ги дадем на нея, колкото поиска. От теб иска само Джайм Ланистър.