Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

Иневера влезе тържествено в тронната зала на зазоряване, следвана по петите от останалите дамаджи’тинги. Залата вече беше пълна с дамати и шаруми, които вдигаха глъчка, научили новините. Пред тях вторите синове стояха от двете страни на пътеката към трона, с изключение на Белина, който гледаше с омраза дамаджи Алеверан. Той беше най-големият син на Алеверак и беше заел мястото на баща си начело на племето маджах – поне засега.

Никоя от дамаджи’тингите не одобряваше преврата на синовете си, но кръвта ги свързваше здраво. Самата Иневера го почувства, докато се изкачваше по стъпалата към Асъм, който гледаше мрачно и с подпухнали очи, вероятно от сълзите, които бе пролял заради Асукаджи.

„Властта винаги има цена, сине мой“, помисли си тя. Дори сега съчувствието ѝ към момчето се смесваше с болката от загубата на Джаян. Някои може да твърдяха, че по-младият бе убил по-големия, но истината на заровете беше по-сурова. Асъм беше подтикнал брат си, но всъщност самият Джаян се беше победил.

– Радвам се да те видя, майко. Снощи се страхувах за теб. – Асъм предвидливо беше открил прозорците на тронната зала, изпълвайки я със светлина, която се отразяваше от десетките нови огледала, но Иневера не се нуждаеше от аурата му, за да разбере, че лъже.

– Аз се страхувам за всички нас – каза тя, продължавайки напред, докато нейните сестри съпруги заеха местата си вляво от трона, срещу новите дамаджи. – До такава степен, че лично поех грижите за внука ми и Кадживах. Заради собствената им безопасност, разбира се.

– Разбира се.

Асъм стисна зъби, докато тя започна да се изкачва по стъпалата. Знаеше, че му се иска да я спре – всеки мъж в залата искаше – но едно нещо беше да наредиш майка ти да бъде убита тайно, а съвсем друго да нападнеш дамаджата посред бял ден, пред целия двор.

– А Ашия? – попита Асъм. – Вероломната ми съпруга трябва да бъде съдена, защото уби брат си и дворцовите ми стражи.

Иневера потисна порива си да се изсмее.

– Боя се, че твоята дживах ка беше смъртоносно ранена, сине мой.

Асъм сви устни; очевидно се съмняваше в думите ѝ.

– След като опасността премина, те трябва да бъдат върнати. Искам да видя тялото на съпругата ми, Каджи трябва да поведе племето си, а моята Света баба...

Иневера изкачи стъпалата и го изгледа така, че той не посмя да завърши изречението си. Като Шар’Дама Ка, властта на Асъм беше по-голяма от нейната, но той все още не се беше доказал, а и двамата знаеха, че Иневера щеше да убие заложниците много преди той да успее да ги открие.

– Опасността не е преминала! – изрече тя със силен глас, който отекна в залата. – Посъветвах се с алагай хора и заровете предрекоха гибел, ако защитата ми им бъде отказана.

Тя не му се поклони и продължи като негова равна към леглото си от възглавници до трона.