Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Асави буквално замръзна, тялото ѝ се покри с ледена кора. Иневера нямаше намерение да я убива – не още – но не беше предвидила суровата сила на заровете си. Аурата на жената угасна като свещ.
Мелан изпищя и изстреля мълния, но Иневера се обърна, като нарисува бързо защита за извличане във въздуха. Ръката ѝ изтръпна от прилива на енергия, която веднага бе погълната обратно в заровете.
Мелан ахна, бръкна в торбичката си и извади отново шепа зъби от вятърен демон. Защитите за ускорение се активираха веднага щом ги хвърли, но Иневера нарисува защита за обръщане и зъбите веднага промениха посоката си.
Мелан изпищя и падна, направена на решето; тя пъшкаше и се опитваше да си поеме въздух. Иневера не изпускаше заровете си, готова да се защити, но аурата на жената не показваше, че е способна да се върне в битката.
– Уби... Асави... – процеди Мелан през стиснатите си зъби.
– Настигна я същата съдба, която бе приготвила за мен – отбеляза Иневера. – Но ти не се страхуваш от студа, нали, Мелан? – Тя нарисува бързо защита във въздуха и над ръката ѝ затанцува ярък пламък. – Твоето проклятие винаги е бил огънят.
Мелан потрепна, извика от болка и инстинктивно се сви, притискайки към гърдите си осакатената си ръка.
– Нищо няма да ти кажа!
Иневера се засмя.
– Аз си имам моите зарове, малка сестро. Не искам да ми казваш нищо. Каквато и стойност да имаше за мен, тя се изпари в момента, в който спомена името на майка ми.
– Простете ни, че ви подведохме, дамаджа – рече Мича, когато Иневера я свести.
Джарвах тъкмо бе започнала да се размърдва след изцеляването, когато едната от обиците на Иневера завибрира, давайки ѝ знак, че някой беше влязъл в един от тайните коридори, използвани от сестрите по копие.
Тишина, сигнализираха пръстите ѝ. Тя даде знак и Мича помогна на Джарвах да се скрият, а Иневера вдигна своя хора жезъл.
Тайната врата се отвори тихо, но в стаята не влезе нападател. Вместо това на прага се появи Ашия, която беше преметнала през рамо Кадживах, а към гърдите си беше привързала малко вързопче. Робата на сестрата по копие беше разкъсана и напоена с кръв, белият ѝ воал беше опръскан с червени петна. След себе си оставяше кървави отпечатъци.
– Моля ви, дамаджа, помогнете ми. – Ашия остави Кадживах на пода и разгъна плата на вързопчето, разкривайки лицето на сина си.
– Какво се случи? – попита Иневера, която започна да оглежда раните на жената.
Имаше отоци и повърхностни наранявания, но копие бе пронизало корема ѝ и беше излязло от другата страна. Ашия беше бледна и аурата ѝ бе помръкнала. Ако искаше да оживее, трябваше да използва магията на хора.
– Джаян е мъртъв – каза Ашия, – силите му са разпръснати.
Иневера кимна.
– Знам.
– Шар’дама избиха дамаджите и поеха контрола над племената – продължи Ашия. – Всички, с изключение на Маджи, който беше победен.
Това бяха ужасни новини. Иневера наистина възнамеряваше да постави синовете дамати на Ахман начело на племената, но тя трябваше да избере подходящия момент. Идиотите бяха подложили всичко на риск и дамаджата осъзна колко е отслабнал контролът ѝ върху тях.
– А Ашан? – попита тя, досещайки се за отговора.
– Баща ми е мъртъв – отвърна Ашия. – Асъм седи на Черепния трон.
Още по-лошо. Вече беше изгубила Джаян. Щеше да бъде съсипана, ако се наложеше да убие и Асъм.
– Когато клането започна, се обърнах към Асукаджи, тъкмо навреме, за да хвана веригата около врата ми, когато се опита да ме убие.
– Значи, брат ти също е мъртъв – предположи Иневера.
Ашия кимна, изкашля кръв и се олюля. Иневера даде знак и Мича и Джарвах веднага се озоваха до нея.
– Вземете детето.
Джарвах протегна ръка, но Ашия инстинктивно го притисна по-здраво и Каджи заплака. Тя потрепна, сякаш не беше разпознала сестрата си по копие, и в аурата ѝ се появиха страх и объркване.
Това уплаши Иневера повече от всичко. Кога беше виждала страх в аурата на Ашия? Никога, дори когато алагаите строяха великозащити около града.
– В името на Еверам и надеждата ми за Рая се заклевам, че няма да го нараня, сестро – каза Джарвах. – Моля те. Дамаджата трябва да се погрижи за раните ти.
Ашия поклати глава и част от объркването изчезна от аурата ѝ.
– Тази вечер преминах през бездната, за да защитя сина си, сестро. Няма да се разделя от него.