Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Отчаяна, тя бръкна в торбичката си и пръстите ѝ напипаха познатите очертания на заровете. Дори не ги погледна, когато ги вдигна нагоре и призова светлината.
Защитите за светлина бяха сред първите, които ний’дама’тингите гравираха върху заровете си, за да могат да продължат работата си в светлината на Еверам. Дори новачка можеше да го направи. Мелан и Асави се изсмяха на усилията ѝ.
Но заровете на Иневера бяха изрязани от костта на мисловен демон, фокусирани от чист електрум. Светлината, която призова тя, засия като самото слънце и жените запищяха, извръщайки се с гръб към нея.
Докато успеят да се опомнят, Иневера беше сграбчила ръката на Асави и започна да я извива назад, докато се чу изпращяване и жената изпищя.
Мелан замахна към лицето ѝ с ноктите си. Кръвта започна да се стича в очите на Иневера, но тя блокира повторния ѝ опит и удари енергийно средоточие, като отхвърли Мелан назад.
Наложи се да спре, за да избърше с обратното на ръката си кръвта. Извлече отново енергия, за да се изцели, и кръвотечението намаля, но Иневера осъзна, че не ѝ е останала никаква магия. Асави я отблъсна настрани и също се забави, докато извличаше енергия, за да се изцели.
Следващите минути преминаха като в мъгла. Иневера беше принудена да се съсредоточи изцяло върху защитата си, защото жените я нападнаха от двете страни. Те бяха дошли подготвени и аурите им продължаваха да сияят ярко, докато тази на Иневера помръкна и движенията ѝ се забавиха.
Освен това Асави и Мелан се бяха сражавали заедно цял живот и бяха разработили свой шарукин, за да се бият в идеална хармония. Блокирането на едната разкриваше Иневера за атаките на другата и скоро предимството премина изцяло на тяхна страна.
С отслабването на силата ѝ, Иневера все по-често пропускаше да блокира, а ударите, които успяваше да нанесе, бяха отбивани с лекота. Стана ясно, че те си играят с нея, наслаждавайки се на момента.
– Приеми съдбата си – каза Мелан и я ритна странично в главата, при което Иневера залитна.
– Еверам те е забравил – каза Асави и я изрита в обратната посока.
– И вината за това е изцяло твоя – добави Мелан, като удари Иневера в челюстта с такава сила, че тя политна към земята.
Асави беше готова да я подхване и заби коляно в гръбнака ѝ. Иневера изкашля кръв и остана без въздух, а дама’тингата я хвърли по гръб на пода.
– Силата ти те направи твърде небрежна. Влизаш в бой само със заровете си, които са опетнени, след като ги облече в метал, което е забранено от Евджаха.
Наистина ли беше така? Бяха ли я изоставили заровете ѝ? Наистина ли бе изгубила благоволението на Еверам? Къде беше сбъркала? Не се беше уверила в смъртта на пар’чина? Беше облякла заровете си в метал? Беше позволила на Ахман да участва в Домин Шарум? Как иначе би могла да постъпи?
Но Иневера си спомни нещо и ръката ѝ се плъзна към торбичката с хора.
– Те ме предупредиха – изграчи тя.
– А? – попита Мелан.
– Заровете. – Иневера ахна, когато бръкна вътре. – Те ме предупредиха, че силата ми ще бъде поставена на изпитание. Еверам не ме е изоставил. Това е просто изпитание.
Евджахът забраняваше заровете да се използват за друго, освен за светлина и пророкуване, защото хора можеше да се изчерпят дотолкова, че да започнат да дават фалшиви предсказания. Освен това те бяха най-ценното притежание на една дама’тинга. Бяха ключът ѝ към бялото, нейният водач през живота, сърцето на силата ѝ. Никоя дама’тинга не рискуваше да повреди заровете си.
Но Иневера беше губила вече заровете си веднъж и бе останала сляпа, докато не си издяла нов комплект. Цената беше висока, но тя беше достатъчно силна, за да я плати.
Сега имаше зарове, изсечени от костите на мисловен демон, облечени в електрум. Пръстите ѝ обвиха седемте зара и тя извлече енергията им за една последна експлозия от бързина и сила.
Мелан и Асави не го очакваха, но не бяха и неподготвени. Когато Иневера се хвърли върху тях, двете се задействаха в идеален синхрон, Асави я блокира, а Мелан контраатакува.
Бързи като оси допреди малко, сега жените сякаш се движеха като бавни камили. Кракът на Иневера се заби в гърдите на Асави, преди тя да успее да вдигне ръце, за да го блокира, и я отхвърли назад. Времето бе достатъчно, за да се обърне и да пресече атаката на Мелан и да я преметне в силно хвърляне, което я запрати в другия край на стаята.
И двете жени бръкнаха за пореден път в торбичките си с хора, но Иневера беше по-бърза. Тя вдигна юмрука си, в който стискаше заровете, изпъна показалеца си и острият ѝ нокът нарисува защита за вледеняване във въздуха.