Дневната война

Изсумтя. Хаман ли? Ако Ахман наистина беше Избавителя, племето трябваше да се казва Абан. Добре звучеше.

Мъжете нападнаха като един — първият замахна към месестата част на бедрото на новодошлия, като целеше максимална болка и изненада, но минимални поражения. Докато шарумът се свиваше от болка, другият от кха’шарумите щеше да пристъпи напред и да го улови с гаротата, за да позволи на събрата си да порази откритото тяло на жертвата. Абан бе виждал този танц вече неколкократно и никога не се уморяваше.

Но дал’шарумът го изненада, сякаш през цялото време бе знаел за двамата зад себе си. Примамвал ги е, осъзна Абан, докато непознатият отдръпна крак от сопата и отметна глава точно навреме, за да избегне гаротата. Отвърна с бърз удар с ръка, който кревакът едва успя да избегне, и с ритник, който нанджитът успя да отклони с гаротата си, макар да нямаше време да оплете глезена на непознатия с жицата си.

Дал’шарумът имаше възможност да надене щита на лявата си ръка, но не си направи труда и го остави на гръб. Завъртя копието си като тоягата камшик на дама, парира сопата на кревака, завъртя се и удари нанджита в бъбреците. След това промени рязко траекторията и удари кревака в лицето, преди нанджитът най-после да успее да усуче оръжието. Нанджитът го дръпна, за да обезоръжи мъжа, но шарумът просто увеличи инерцията на копието си, преодоля хватката на нанджита около тъпото на дръжката и го заби в гръдния му кош.

Нанджитът се простря в несвяст и воинът обърна цялото си внимание към кревака. Кха’шарумът го изгледа хладнокръвно, но натисна скрития бутон на сопата си, от чийто връх излезе отровно острие. Дал’шарумът нападна, но кревакът плавно отрази удара и настъпи уверено.

Миг по-късно лежеше по гръб и се давеше за глътка въздух. Толкова бързо се случи, че очите на Абан трябваше да догонват ума му. Воинът бе отстъпил встрани и бе забил лакът в гърлото на противника си.

Абан се поколеба. Не мислеше, че е възможно кой да е сам мъж да победи наблюдателите му, още повече обикновен дал’шарум. За радост, бе готов за повече от един човек. Пресегна се под бюрото си да дръпне скрития звънец на въже — в стаята щяха да се изсипят десетина кха’шаруми.

— Моля те, недей — предупреди го новодошлият и посочи към Абан с копието си. Гласът му умишлено дрезгавееше, но звучеше някак познато. — Колкото повече хора повикаш, толкова по-вероятно е някой да пострада сериозно. — Погледна Абан толкова съсредоточено, че кхафитът потръпна. — И те уверявам, няма да съм аз.

Абан преглътна бавно, ала кимна и бавно вдигна ръце.

— Кой си ти? Какво искаш?

— Абан, верни ми приятелю. — Дрезгавината бе изчезнала. — Не познаваш ли любимия си глупец? Не за пръв път ме виждаш в черното на шарум.