Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Не ми хареса как го каза — отвърна Рена. — Обичам те, Арлен Бейлс, но главата ми си е моя. Не ща с никого да я деля.
Арлен кимна.
— Честна дума.
Тя го погледна и в аурата ѝ се усещаше веселие.
— Не си мисли, че си ме заблудил с тая смяна на темата. Сигурен ли си, че пътуването е добра идея? Това ли искаш?
Арлен поклати глава.
— Исках само да убивам демони. Не исках война с красианците. Не исках Мливари да трупа огнени оръжия. Не исках да съм никакъв Избавител.
Въздъхна. Толкова бе уморен.
— Но явно светът иска да ме направи такъв, ща, не ща. И всичко само защото Ахман Джардир си мисли, че Създателя му говори.
Рена наклони глава и го загледа. Опитва се да разчете аурата ми, помисли си той и се изненада колко неспокоен го караше да се чувства това. Долови как издърпва от него магическа нишка, за да го познае.
— Още го обичаш, дори сега — каза Рена. — Той ти е като брат.
Арлен вдигна рамене.
— Никога не съм имал такъв приятел, а съм имал доста. Беше горделив, жестокостта не беше нищо за него, както е с шарумите. Много спорехме, но на никого не бих дал да пази гърба ми, падне ли нощта. — Полазиха го тръпки, макар нощта да бе приятна. — Докато не ме предаде.
— И мислиш, че отговорът е да го хвърлиш от скала — каза Рена.
Арлен отново сви рамене.
— Не знам, Рен, но не мога да оставя нещата така. В името на всички и всичко трябва да направим промяна. Трябва да направим нещо, което Умовете не очакват.
— И за това „плъзгане“ се тревожа — призна Рена.
— И аз — каза Арлен и отново си пое дълбоко дъх.
Рена се пресегна, взе брадичката му в ръка и го целуна.
— Обичам те, Арлен Бейлс.
Част от напрежението му се разсея и той също се усмихна.
— Обичам те, Рена Бейлс. Пази Хралупата, докато ме няма.
Рена кимна.
— Да се връщаш бързо.
— Кълна се в слънцето — рече Арлен и се разми във въздуха.
Арлен веднага усети зова на Ядрото, източника на цялата магия на света. Частички от тази сила се носеха край него и оформяха пътеки, а той пое по най-близката от тях, като се увери, че пази усещането си за посока дори докато преминаваше през слоеве почва и камък. Долови пътека на югозапад, преди да излезе на повърхността, и пое по нея, бърз като лъч светлина.
Миг по-късно се материализира над земята и се огледа, за да се ориентира. Познаваше мястото, бе може би на двайсетина километра от Хралупата.
Не стига, помисли си. Трябва да навляза по-надълбоко.
Отново се вмъкна под повърхността, като този път стигна толкова дълбоко, че повикът на Ядрото му се струваше повече от изкусителна песен. Изпълваше сетивата му, ярък и красив, и го придърпваше, както пламък — нощна пеперуда. Една частица от същността му се понесе леко натам, за да вкуси само малко от безкрайната мощ под него. Би било толкова просто да…
Не! Нямаше глава, която да тръсне, но успя да събере безплътната си форма отново и да се понесе още на югозапад, за да излезе на повърхността.
Материализира се под безоблачно небе и бързо осъзна, че е надхвърлил целта. Не знаеше къде точно се намира, но добре познаваше глината в почвата под краката си — студените падини на красианската пустиня нощем.
Завъртя се в пълен кръг и вкуси магията във въздуха, така че да се ориентира. На по-малко от ден езда от запаса от оръжия, който бе оставил до Анокх Слънце. Отбеляза си пътя наум. Важно бе отново да посети изгубения град, преди Умовете да го унищожат при следващото Новолуние. Отново се спусна надолу, този път на североизток.
Трябваше да се плъзне още няколко пъти, преди пред него да се ширне Райзън. Можеше да опита още няколко пъти и да се доближи още повече, но Ядрото не спираше да го изкушава и подобно на котка, пред която се клати конец, той не можеше вечно да му устоява. Вместо това се затича с нечовешка скорост. Веднъж стадо полски демони го забелязаха и го подгониха, но вече дори те не можеха да го достигнат. Демоните изоставаха все повече и повече и накрая се разделиха, за да си потърсят по-лесна плячка.
Подмина повечето селца и предни постове, докато не стигна до изолирана съгледваческа кабинка, защитена, за да пази шарума бегач вътре. Арлен забави ход, за да позволи на човека да го чуе.
Воинът пристъпи навън, подготвил копие и щит. Аурата и стойката му подсказваха, че очаква да срещне демон, но и двете се успокоиха, когато зърна силуета на Арлен. Поне докато не видя, че Арлен не е въоръжен.