Черепният трон

Наследникът отби едно от тях с махване на оръжието си. Изследователят се разтвори и го пропусна да премине свободно. Ловецът беше улучен, но аурата ѝ пламна и незабавно изцели раната. Женският търтей вдигна щита си и с лекота отби парчето метал.

Мъжкият търтей беше слаб, но бърз и нащрек. Пристъпи напред точно когато Съпругът се разтваряше и кривото му парче метал го пропусна, като удари отсрещната стена под точния ъгъл, за да отскочи и да го цапардоса по главата, събаряйки накичените защити.

Замаян, търтеят залитна и се свлече на земята, а единият му крайник падна настрани, като върхът на пръста му застъпи кръга.

Но дори този незначителен пробив беше достатъчен на Съпруга, за да се вмъкне в ума му и да смаже волята на търтея като насекомо.

Останалите се втурнаха към него, но спряха внезапно, когато търтеят се изправи на крака и прегради пътя им към Съпруга, като стискаше здраво копието и щита си.

— Шанджат, отстъпи — каза Наследникът.

— Вашият търтей вече не контролира тази обвивка — отвърна Съпругът, като използваше устата на воина, за да оформи тромавите и неефикасни вибрации на речта им.

Наследникът насочи към него омразното оръжие.

— Шанджат е готов за Рая, демоне. Няма да те освободим заради него.

— Естествено, че няма — съгласи се Съпругът. — Той е само един търтей. Не очаква да го спасите. Моли ви да му простите за провала му.

— Няма позор в това да бъдеш победен от по-силен враг — каза Наследникът и чувствата му оцветиха аурата му, замъглявайки преценката му.

Колко лесно можеше да бъдат манипулирани!

— Наистина — съгласи се Съпругът. — Вие сте прави, че не мога да изричам думите ви, но сега този търтей ще ми служи като глас.

Женският търтей издаде нисък звук и аурата му се оцвети във възхитителна смесица от болка и гняв. Изследователят посегна отново към завесата.

— Само за малко, Шанвах. Ще получиш баща си обратно.

Нямаше, разбира се. Съпругът вече беше отрязал волята на търтея и я беше заменил със своята. Имаше пълен достъп до мислите, чувствата и спомените му, но без волята на Съпруга, която да ги съживява, тялото щеше да повехне и да умре.

— Каква е цената за свободата ми?

— Пътят до Ядрото — каза Изследователят.

— За някой като теб, Изследователю, всички водят до там — отвърна Съпругът.

Изследователят поклати глава.

— Истинският. Който използваш ти, за да откараш пленниците си до града на демоните.

— Опасен път и криволичещ — каза Съпругът. — С безброй препятствия. Твърде сложен, за да успея да го опиша чрез този примитивен търтей, но аз мога да те отведа.

— Не можем просто да се доверим на този слуга на Ний — каза Наследникът.

— Никой на никого не се доверява — каза Изследователят. — Просто си говорим.

Наследникът се подразни от тона на Изследователя и Съпругът се обърна към него, като завъртя и двете глави едновременно.