Черепният трон

Затворът започна да се затопля, светлината проникваше през завесата. Скоро дневната звезда щеше да изгрее напълно.

Накани се отново да се свие на кълбо, когато отдолу се чуха звуци. Тъмничарите му пак идваха, за да лаят срещу него.

Бяха петима — същите, които беше нападнал в гробницата на Врага. Незнайно защо бяха проявили глупостта да се отделят от търтеите си. Умовете им бяха защитени, но те не се бяха научили да маскират аурите си и сиянието им разкриваше много на Съпруга.

Първи влязоха търтеите. Мъжът беше магично и умствено слаб, но беше лоялен като каменен демон. Той заобиколи защитената мозайка и зае позиция зад Съпруга.

Женският търтей беше по-ярък от отеца си, но това не беше изненада. Женските демони винаги доминираха над отците си — нещо, което Съпруга знаеше много добре. Та нали все пак Кралицата на кошера беше негово отроче.

Обединителите влязоха, следвани от по-нисшите дронове. Първи влезе Наследникът, който носеше оръжията на Врага, захранвани от костите и рогата на предците на Съпруга, включително собствения му праотец.

Съпругът преглътна изсъскването си. Наследникът беше стигнал до крайности, за да защити тялото на собствения си прародител, и въпреки това се отнасяше презрително към костите на враговете си. Това беше обида, на която Съпругът щеше да отвърне хилядократно, щом се освободеше.

Но повърхността на аурата на Наследника разкриваше едва сдържано нетърпение. Инстинктът му крещеше да убие Съпруга и да се приключва. Нямаше да действа непредизвикан, но щеше да използва всяко извинение, за да нанесе своя удар.

Съпругът внимаваше да не му осигури такова.

След него влезе Изследователят, който бе намерил гробницата на Врага и беше върнал бойните защити, крити от Съпруга и неговите братя с толкова усилия. Веднага след него се появи и Ловецът, която не се страхуваше от нищо, когато надушеше убийство. И двамата бяха покрили плътта си с могъщи защити, захранвани от откраднатата магия на Ядрото.

Наследникът. Изследователят. Ловецът. И тримата сияеха от енергия, но и така не можеха да се мерят със силата на Съпруга, която той държеше в резерва, за да използва, когато се освободи.

— Добро утро — каза Изследователят. — Надявам се, че ти е удобно. Извинявам се, че не можем да бъдем по-добри домакини.

Съпругът го наблюдаваше развеселен. Изследователят винаги започваше с някакви неискрени баналности. Не спираха да играят играта, но така и не научиха правилата.

Аурата на Наследника проблесна раздразнено. По-възрастен и по-опитен, той беше свикнал да заповядва, но магията на Изследователя грееше по-ярко, а в края на краищата магията винаги водеше.

В съюза им имаше малка пукнатина, но също както брънките на веригата му, Съпругът щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето.

— Как да сме сигурни, че ни разбира? — попита Ловецът.

На женската ѝ липсваше търпение, гневеше се бързо. Още една пукнатина, която можеше да разшири.