Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
— Не, не си спомням. Едва като се върнах тук… — Тя отново видя неговите изпитателни, проницателни очи и вик прониза съзнанието й: „Дали моят пулс или пулсове му издават истинското ми състояние.“ — Намерило се е. Добре, слава Богу. Не мога да ви се отблагодаря. Но защо го е носил, защо го е задържал, това не мога да разбера.
— Съгласен съм, много е странно.
Настъпи тишина.
— Какво мисли доктор Хоуг?
Бабкот я погледна, но Анжелик не успя да прочете мислите му.
— Не го попитах — рече той, — не го обсъждах нито с него, нито с Малкълм. — Той отново я погледна и очите му сякаш потъмняха. — Хоуг е човек на Струан и той… ами неговата паница с ориз зависи от Тес Струан. Не зная защо, но си помислих, че първо трябва да поговоря с вас.
И двамата замълчаха отново. Тя отклони поглед, не разчиташе на себе си, щеше й се наистина да му се довери, да се довери на още някого, освен на Андре — като че ли не стига, дето и той знае, — но беше повече от изключено. Нека се придържа към плана си: беше сама, трябваше да се спаси сама.
— Може би — рече тя, — не, сигурно е намерил кръстчето ми в Канагава, навярно ме е видял там и може би… — Млъкна, после заговори забързано, подведе лекаря, измисляйки мимоходом: — Може би го е запазил, за да му напомня за мен… Наистина не зная, за какво ли?
Той се намеси непохватно:
— Очевидно, за да ви причини зло, скъпа моя, искал е да ви притежава по един или друг начин, да ви убие. Съжалявам, но навярно такава е истината. Отначало си помислих, както всички останали, че е някой от онези поставени извън закона ронини, но кръстчето ви промени всичко. Щом открих, че е ваше… Сигурно е така, както казвате, видял ви е на Токайдо, той и другарят му са проследили Малкълм и Филип Тайърър до Канагава да ги довършат вероятно за да не бъдат разпознати. Тогава ви е видял отново, намерил е кръстчето и го е запазил, защото е ваше, проследил ви е дотук и се е опитал да нахълта, за да, простете, за да ви има на всяка цена. Не забравяйте, че е лесно такъв мъж да се влюби до уши в дама като вас, да ви… да ви желае страстно.
От начина, по който го каза, й се изясни, че и лекарят е запленен от чара й. „Добре, и добре, че е разбрал истината“ — помисли си Анжелик, премаляла от облекчение, че отпадна още една опасност. Мисълта й се отклони към шишенцата и към утрешния ден, когато ще се е пречистила за своя нов живот, за великолепното бъдеще.
— Японците са интересни хора — говореше доктор Бабкот. — Различни. Но разликата е много съществена, те не се боят от смъртта. Едва ли не си я търсят. Вие сте имали късмет, голям късмет да се спасите. Е, добре, ще тръгвам.
— Да, и ви благодаря, благодаря ви. — Тя улови ръката му и я притисна до бузата си. — Вие ли ще кажете на Малкълм и на д-р Хоуг? За да поставим точка.
— Ще оставя Малкълм на вас. — За секунда пресметна дали да я помоли за помощ против пристрастяването на Малкълм към опиатите, но си рече, че още не е толкова належащо и че това е негова собствена отговорност, а не нейна. „Горкичката Анжелик, достатъчно й се е насъбрало. Колкото до Хоуг, какво го засяга това, пък и злите езици и зевзеците в Йокохама! Не е тяхна работа, нито моя, нали?“
Той видя ясните й очи върху сияещото в усмивка лице, прозрачната й кожа, цялата излъчваше младост и здраве, както и магнетична, несъзнателна чувственост, които непрекъснато я заобикаляха и въпреки всякакви медицински очаквания нарастваха. „Учудващо е — помисли си той, изпълнен с възхита пред нейната издръжливост. — Просто ми се ще да науча тайната й и защо някои хора цъфтят при нещастия, пред които повечето се огъват.“
Ненадейно от лекар той се превърна просто в мъж: „Не виня този ронин, нито Малкълм, нито когото и да е, че са луди по нея. И аз я желая.“
— Странна е тази история с вашето кръстче — рече гърлено, без ни най-малко да се засрами. — Но животът е сбор от любопитни неща, нали. Лека нощ, скъпа моя, наспете се добре.
Първият спазъм я изтръгна от уродливите й съновидения, преизпълнени със затворнически кораби и беснеещи демони с дръпнати очи, жените бяха с издути кореми, мъжете я мушкаха и я теглеха от Тес Струан, която стоеше на стража над Малкълм като злобен вампир. Последва бързо втори спазъм и я върна в реалността и към това, което ставаше.