Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
„Ийе — помисли си тя щастливо, — ками и боговете, които се грижат за мама-сан, се погрижиха за мен и през оня ден. Страхотен удар, чиста печалба, като изключим дела на Фурансу-сан. Парите за лекарството въобще няма какво да ги смятам“ — но ги бе вписала като съществен дълг в своите тефтери. Усмихна се на себе си. Разходът беше нищожен, но умението да подбереш растението и кой да го откъсне, и кога точно, и как да направиш настойката, ах, това бе по-скъпо от стойността на лекарството.
— Принцесата гай-джин ще бъде едно великолепно, дългосрочно капиталовложение — измърмори Райко доволно, беше й приятно да види отражението си в стенното огледало. То беше единственото модерно огледало в цяла Йошивара, подарък от клиент, внесено специално за нея от Англия. Малка бръчица проряза челото й, като си спомни за него: Кентърбъри, гай-джин, когото онези глупаци Ори и Шорин убиха на Токайдо. „Бака! Той беше добър клиент и ценеше моите старания да му намеря идеалната любовница. Акико, която сега се нарича Фуджико — много удобно е за нас, че нашите английски гай-джин рядко делят своята жена с другиго, предпочитат да бъдат тайни любовници с една жена, пазейки я в тайна в нашия Свободен свят, който е основан на дискретност и потайност.
И Тайра е същият, Фуджико има нов живот и нов любовник. Добре е за всички.“
— Господарке? Гай-джин Фурансу-сан е пристигнал.
— Добре. — Райко се увери, че лекарството е същото, и го постави до масата. След като накара Андре да почака нужното време — нито твърде дълго, нито твърде малко, — изпрати да го доведат. — А, Фурансу-сан, добре дошъл в моята скромна къща. — Тя наля в чашките от най-хубавото саке и се чукна с него. — Изглеждаш много добре.
— Здрав! До десет хиляди лета — отговори учтиво Андре.
Райко обсъди времето и състоянието на търговията и чак тогава мина на съществения въпрос:
— Изборът на обиците излезе по-добър от очакванията ми, така че твоят дял излиза двойно по-голям от това, което поиска.
Той се ококори.
— Господи, толкова много?
— Да. — Тя наля още саке, зарадвана от своята проницателност. След като една сделка е сключена, въпрос на чест е да се изплати в срок. — Моята банка, Гиокояма, намери клиента, китайски търговец на коприни и опиум от Шанхай, отседнал в Канагава. — Пак му се усмихна и добави деликатно: — Той спомена, че щял да купува всички подобни украшения, които съм в състояние да му предложа.
Андре отвърна на усмивката й и пресуши чашата си, подаде я за ново саке и се чукна с нея:
— За бъдещите украшения!
— Второ…
— Преди второто, Райко, защо плаща толкова?
— В лоши времена е разумно човек да превръща част от богатството си в малки нещица, които може да носи в ръкава си. Той не е глупак — аз си помислих да ги задържа за себе си по същата причина.
Интересът на Андре се засили.
— Какви лоши времена в Китай?
— Той каза, че цял Китай се бунтува, навсякъде цари глад, търговията на гай-джин в Шанхай е по-слаба от обикновено, макар сега, когато английската флота опустошава крайбрежието Мирс и е потопила много от пиратите на Белия Лотос, морските пътища да се разчистят за известно време и търговията нагоре и надолу по река Яндзъ да се съвземе напролет. Ийе, Фурансу-сан, чувам, че са потопили стотици джонки и са избили хиляди хора, много села били опожарени. — Страхът й бе явен. — Тяхната мощ да убиват е ужасна.
Тя потрепери, знаеше, че макар японците да презират слабаците китайци, и едните, и другите изпитват едно и също: страх от гай-джин и манията да ги изгонят завинаги от земите си.
— Ще се обърнат ли флотите на гай-джин срещу нас, когато се върнат?
— Да, Райко, ако Бакуфу не платят обезщетението. Ще има война. Не тук, в Йокохама. В Йедо.
Райко се загледа в чашата си за малко, чудеше се как да се предпазва в бъдеще и да извлече печалба от това, убедена повече от всякога, че трябва някак си бързо да се отърве от Хирага и Акимото, преди да се открие, че е замесена в гибелта на Ори, като му е дала подслон, както и на тях двамата, колкото и да е справедлив соно-джой. Вълна от мрачно предчувствие я заля и тя си повя с ветрилото, оплака се, че сакето е доста силно.
— Карма — рече и сви рамене, сякаш да отхвърли безсмисленото тюхкане „какво би станало, ако…“. — Сега малко по-добри новини, има момиче, с което исках да се срещнеш.