Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Каза ли някой нещо… например къде отиват?
— Не. Най-малкото никакво име, което да ми говори нещо. — Сайд-Уиндър се намръщи. — Чакай малко. Чух един от динките да споменава някакво езеро — Херън Пул.
— Какво е „херън“?
— Птица, компадре.
— Как се казва „Херън Пул“ на японски?
Сайд-Уиндър му каза и добави:
— Не мога да ти кажа как изглежда знакът, защото нямах нищо в себе си да го запиша, а и дори да имах, беше много тъмно да се види нещо.
— Няма значение. — Стив стисна ръката му и топло я разтърси. — Благодаря. Беше страхотен. — Той посочи реката. — Източният път е нататък… нали?
— Да. На половин миля надолу по реката ще видиш скеле за товарене и разтоварване. Ако бях на твое място, щях да се движа по пътя само между залез и изгрев-слънце. Особено през следващите няколко дни. Яма-Шита и групата му трябва да минат оттам утре. По пътя ще има много хора, събрани да изразят уважението си.
— Ти тук ли ще останеш?
— Аз? Не. Тези кораби пренасят товари на много места.
— В такъв случай може би пак ще се видим.
— Може би… — Сайд-Уиндър разви едно въже и го пусна през борда.
Стив преметна тоягата през гърба си и тихо се плъзна във водата. Щом се пусна от въжето, Сайд-Уиндър го издърпа и затвори люка. Стив заплува към отсрещния бряг и излезе до група дървета, които стигаха почти до края на водата. Бързо се облече и огледа околността. Зад дърветата имаше голяма площ от наскоро обработена земя, разделена на правилни квадрати. Като се придържаше към пътеките, разделящи квадратните участъци, Стив се насочи към скелето и се скри зад някакви бараки с осветени прозорци. До пътя, там, където той се спускаше към реката, имаше четирима души — немаскирани червени ленти, въоръжени с мечове и лъкове. Клечаха около огън, запален в нещо, което приличаше на пробито метално ведро. Тази гледка му напомни, че трябва да е по-предпазлив. По-нататък можеше да има други контролни пунктове.
Стив се оттегли в тъмнината и стигна до една пътека, която водеше далеч от реката и на около половин миля от скелето излизаше на пътя. Оттатък реката, зад складовете, хоризонтът беше в пламъци. Трепкаща оранжева светлина отблъскваше кадифената нощ и осветяваше долния край на носещия се на талази бял, кафяв и сив пушек. Огнените ями на Бет-Лем. Посещението му там трябваше да почака. Имаше по-неотложна работа. Той се обърна на изток и уверено тръгна напред. Всяка крачка го приближаваше към Клиъруотър и към ново приключение. Той беше първият трекер, върнал се жив от Плейнфолк. А сега дори да не бе първият, щеше да е един от малцината, върнали се живи от земята на майсторите на желязо. И този път нямаше да е с празни ръце.
Пак оттатък реката, като член на антуража на господаря Яма-Шита, Клиъруотър се подготвяше да прекара нощта в значително по-голям комфорт. Беше усетила, че Стив е тук, и знаеше, че ще се срещнат отново, както беше предсказано в камъка. Дотогава силата, която беше вляла в тоягата, щеше да го пази.
Във Федерацията главнокомандващият генерал Карлстром също беше доволен. В основните полеви изпитания Брикман беше доказал, че притежава необходимата смелост, издръжливост, безмилостност, които се изискваха от всеки „мексиканец“. Възможно най-удовлетворителната характеристика — но измъчващите го съмнения за лоялността на Стив оставаха.
След като научи от Хай Сиера за унищожаването на поддържащото отделение, Карлстром се разтревожи от прекъснатата от Брикман връзка. Единствената му утеха беше, че откакто Брикман се беше присъединил успешно към М’Кол, Роз, която беше под постоянен надзор, не беше проявила никакви признаци на физическо изтощение. Имаше само един случай на психосоматично нараняване — леко нервно поражение в гръдния кош и лявата ръка. Общото й състояние и поведението й показваха, че Брикман е жив, а последното съобщение от Сайд-Уиндър потвърждаваше, че изпълнява задачата. По нареждане на Карлстром той беше дал на Брикман нов радионож, при това усъвършенстван: излъчваше автоматично сигнал, позволяващ точно да се определи местоположението му — дори ако Брикман не успееше или не искаше да се обажда. Докато ножът беше у него, Първото семейство щеше знае къде да го намери.