Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Къде отиваш оттук?
— Никъде. Тук живея.
— Кристофър! Как издържаш?
Сайд-Уиндър се засмя.
— Колко мюти познаваш, които имат двустайна колиба? И две ведра? Едното за ходене по нужда, а другото за пиене. — Той видя изражението на Стив. — Виж, не се оплаквам. Ако не можех да се справя, не бих приел тази задача. Не е толкова лошо. Когато искам свеж въздух или да видя нещо, мога да излизам на палубата и дори от време на време прекарвам по няколко часа на брега. Най-много ми липсва видеото. Динките нямат електричество. Но дори и това си има своите предимства. Поне не трябва да слушам влудяващите музикални глупости, които ни набива Федерацията. Обърни внимание, това, което слушат динките, не е по-добро. За мен винаги звучи така, сякаш им липсват половината ноти.
— Окей… По-добре да тръгвам. — Стив спря колебливо. — Ти спомена, че може би ще можеш да…
Мексиканецът отиде във външната каюта и се върна с комплект кожи за ходене.
Стив преглътна последната хапка, после премери дрехите. Миришеха на предишния си собственик.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш откъде са дошли?
Сайд-Уиндър го погледна с присвити очи.
— Един мют се повози на колелото и слезе от кораба. В пътуване като това тия неща са чести. — Той отвори стенния шкаф и извади две малки керамични чашки и едно шише. Сложи чашките на полицата, извади тапата и сипа две порции бледа течност. — Хайде… за щастлив път.
Стив помириса предпазливо чашката.
— Какво е това?
— Саке. Това е, хм… укрепващ медикамент. Ще те предпази от студа. — Сайд-Уиндър изпразни чашката си на една глътка и облиза устни. — Давай, няма да те убие.
Стив вдигна предпазливо чашката и допря устни до течността. Беше сладка, ароматизирана, с леко горчив привкус. Той пое дъх и отпи глътка. Сакето опари гърлото му като течен огън. Той се задави в безпомощно усилие да го спре да слезе надолу и когато то се върна назад и влезе в носа му, се закашля. После паренето намаля и премина в топла вълна и замайване.
— Уф…
Сайд-Уиндър отново напълни чашките.
— Алкохол — доволно каза Сайд-Уиндър. — Едно от техните добри открития. Този е от ферментирал ориз. Представи си какво ще направи във вагон с пионери…
— Не зная как действа, но несъмнено прави човек да се чувства добре.
Сайд-Уиндър кимна.
— Да, поизглажда неприятностите. Проблемът е, че, хм… затормозява нервната система и нарушава координацията. Две е границата. Третата те оставя без крака, а четвъртата те сваля на пода. Говоря от опит. Така обикновено прекарвам свободното си време. Всъщност ако не беше сакето, отдавна да съм се хвърлил от горната палуба.
— Никакви приятели, никаква компания?
— Не е твоя работа, амиго. — Той взе чашката от Стив и я прибра заедно с шишето в шкафа. После отмести една дъска от стената зад себе си, бръкна в дупката и извади бойния нож и тоягата. Стив завърза ножа на лявата си ръка и го покри с парче плат.
— Това е резервният ми нож — каза Сайд-Уиндър. — Сигурно ще ти е по-полезен от онзи, с който дойде на борда.
— Благодаря. Но ако се обадя, кой ще ме чуе?
— Сигурен съм, че все ще се намери някой. Семейството си знае работата. — Сайд-Уиндър тръгна по коридора и отвори един малък люк на лявата страна. Зад него се виждаше широкият простор на реката. — Ще трябва да плуваш. Пристанът гъмжи от динки. Другите два кораба са пристанали преди нас. Остави се течението да те отнесе надолу, докато отминеш дока, след това се отправи към брега.
— Добре. — Стив се наведе до люка. — Един последен въпрос. Когато разтоварваше, случайно да си видял една жена… среден ръст, тъмна коса, с голям розов белег на лицето и шията?
Сайд-Уиндър се замисли.
— Да, видях. Странно нещо… те обикновено изпращат ренегатите право в мините, но този път ги строиха и попитаха има ли сред тях някой планерист.
Интересът на Стив нарасна.
— И?
— Двама души излязоха напред. Тя беше едната.
— Другият човек с червена коса ли беше?
— Да.
Джоди Казан и Дейв Келсо…
— Какво стана с тях?
— Хората на Яма-Шита ги отделиха настрана. Което може да означава, че са отведени отвъд реката надолу по източния път. Той минава през планините Алегени до крайбрежната равнина зад тях.