Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Императоре! Оставете го на моите К’риснан… — извика Ханан Мосаг.
Рулад се обърна рязко и ревна:
— Не! Ще се бием! Ние сме воини! Ледериите заслужават доблестна смърт! Да не те чувам повече! — Отново се завъртя напред. — Този… този храбър мечоносец. Мой е!
— Иска да бъде убит от него — промърмори Феар. — Познавам го този ледериец. Беше с делегацията.
Трул кимна. Финадът, ледерийски офицер и телохранител на принц Квилас — не можеше да си спомни името му.
Ясно беше, че Рулад не го е познал.
Вдигнал пъстрия меч, императорът закрачи напред.
Морох Неват се усмихна. Рулад Сенгар, който беше умрял, само за да се върне отново. Ако слуховете бяха верни, беше умрял втори път в Трейт. „Но този път ще го накарам да си остане умрял. Ще го накълцам на парчета.“ И зачака, приковал поглед в приближаващия се император.
Императорът разчиташе повече на дясната страна, дясното стъпало стъпваше малко пред лявото — знак, че се е обучавал за боравене с меч за една ръка, вместо с това двуръчно чудовище, което се люшкаше над главата му като огромен кривак.
Внезапната атака не беше неочаквана, само скоростта на оръжието, когато острието изсвистя към главата на Морох. Той едва успя да го избегне да не пръсне черепа му — скочи надясно. Оглушителен трясък и мечът смъкна шлема от главата му.
Морох отскочи назад, приклекна, после се изправи. Горната третина на меча му беше плувнала в кръв. Беше посрещнал атаката със спиращо забиване.
Рулад залитна назад, от дясното му бедро бликна кръв.
Водещият крак винаги е уязвим, Морох го знаеше много добре.
„Сега да те видя как ще заиграеш, императоре.“
Надви изтръпването от удара по главата. Мускулите и жилите по врата и гърба му крещяха от болка и той разбра, че е пострадал. За щастие обаче ръцете му все още не се бяха схванали.
Див крясък, и Рулад атакува отново.
Двуръчно забиване, прекъсване — в миг на колебание, докато избегне прибързаното париране на Морох — и довършване на атаката с пълен замах.
Финадът се извъртя в опит да избегне върха на меча. Пъстрото острие се заби дълбоко над бедрото и го прониза огън. Мокро червено се плъзна по хълбока. Вече в обхвата на оръжието, Морох заби своя меч под остър ъгъл и върхът се вряза под лявата мишница на императора. Проби златото, изстъргаха ребра, после продължи навътре към гръбнака.
Пъстрият меч сякаш заигра по своя воля, в обратен замах, ръцете се вдигнаха високо с острието надолу. Косо забиване над бедрената кост на Морох и през чатала.
Рулад натисна дръжката и върхът прониза корема. Императорът се изправи и заби нагоре, през торса на Морох, покрай сърцето, през левия дроб — и върхът излетя навън малко над лявата ключица.
Докато издъхваше, Морох хвърли последните остатъци сила в оръжието си и видя как Рулад се огъна около врязалия се връх. Сряза настрани и гръбнакът на императора се прекърши.
С уста, зейнала в кървава усмивка, Морох се свлече върху мокрите плочи в същия миг, в който и Рулад политаше към тях.
И тогава над него се извиси друга сянка. Един от братята на Рулад.
И заговори, сякаш от много далече.
— Кажи ми името си, Финад.
Морох се помъчи да отговори, но вече се давеше в кръв. „Аз съм Морох Неват. И убих проклетия ви император.“
— Наистина ли си Кралският защитник? Войниците ти на моста като че ли реват точно това — Кралски защитник… това ли си ти, Финад?
„Не.“
„Тепърва ще го срещнете, кучи синове.“
С тази утешителна мисъл издъхна Морох Неват.
Толкова бързо изцеряване, толкова ужасно бързо връщане към живота. Обкръжен от вълчи вой, отекващ из цял Ледер в хор на прокълнати, императорът нададе писък, който раздра въздуха.
Ротата войници на моста се беше смълчала — всички бяха видели как Рулад, плувнал в кръв, залитна и се надигна, изтръгна меча от тялото на Финада, олюля се и отстъпи встрани. Изправи се. Очите му бяха пълни с лудост и ужас.
— Удинаас!
Отчаяно сама душа. Душа, гърчеща се в непоносима болка.
— Удинааас!
На двеста разтега от главната улица Урут Сенгар чу отчаяния писък на сина си и подири с очи роба сред вървящите по петите й. В същия миг изкрещя Майен, отскубна се от жените и побягна… в някаква уличка. И изчезна.
Смразена, Урут спря, огледа присвилите се пред нея роби.
— Удинаас! Къде си?
Отвърнаха й празни, пълни с ужас очи. Познати лица, до едно. Но Удинаас го нямаше.
Беше избягал.
Урут се хвърли сред робите и ги заблъска с юмруци.
— Намерете го! Намерете Удинаас!
И я обля вълна от неистова омраза. Към Удинаас. Към всички ледерии.