22 ноември 1963

Поех си дълбоко дъх.

— Говорихте ли с доктор Пери? Накарахте го да дойде тук и да прегледа коляното ми, значи би трябвало да сте говорили… Следователно би следвало да знаете, че този август бях пребит почти до смърт. Човекът, който поръча побоя и участва в него, е букмейкър на име Акива Рот. Едва ли е възнамерявал да ме подредят толкова зле, но вероятно по някакъв начин съм го изкарал извън кожата му… Не помня. От този ден нататък имам доста бели петна в паметта си.

— Защо след случилото се не подадохте сигнал в полицията?

— Защото бях в кома, детектив Фриц. А когато се свестих, не си спомнях много. Онова, което помнех — или поне част от него — беше, че по думите на Рот той бил в комбина с букмейкъра от Тампа, при когото бях залагал, както и с някакъв мафиот от Ню Орлиънс на име Карлос Марсело. Ето защо ми се стори малко рисковано да отида при ченгетата.

— Да не намеквате, че даласката полиция е свързана с мафията? — Не знаех дали гневът на Фриц е истински, или престорен, ала, честно казано, не ми пукаше особено.

— Имам предвид, че гледам „Недосегаемите“ и добре знам, че мафията не обича доносниците. Затова си купих лично огнестрелно оръжие за самозащита — мое неприкосновено право, гарантирано от Втората поправка на Конституцията, и го носех със себе си. — Посочих найлоновия плик с доказателствения материал. — Въпросното оръжие е ето този револвер.

— Откъде го купихте? — попита Хости.

— Не си спомням.

— Амнезията ви е доста удобна, не смятате ли? — обади се Фриц. — Като в сапунен сериал.

— Говорете с Пери — повторих аз. — И отново разгледайте коляното ми. Травмирах го отново, докато изкачвах на бегом шестте етажа, за да спася живота на президента. За което възнамерявам да разкажа на пресата. Ще им разкажа и за наградата си, задето изпълних дълга си като американски гражданин — разпит в задушна малка стаичка, без да ми бъде предложена дори чаша вода!

— Искате ли вода? — подскочи Фриц и аз си дадох сметка, че всичко може да се нареди като по вода, стига да изиграех правилно картите си. Кенеди беше избегнал покушението на косъм. Тези двама мъже — да не говорим за началника на даласката полиция Джес Къри — имаха отчаяна необходимост от герой. И след като Сейди беше мъртва, аз бях единственото, с което разполагаха.

— Не — отвърнах, — но една кока-кола би ми дошла доста добре.