22 ноември 1963
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-325-9
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «22 ноември 1963». Краткое содержание книги:
Падате ли си по истории за пътуване във времето?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?
Прочетете „22 ноември 1963“.
— Хайде сега! — обади се агент Хости. — Нали ви изпратихме лекар? И то не какъв да е, а вашия лекар.
— Добре, давайте с въпросите — казах и се приготвих да танцувам.
Фриц отвори куфарчето си и извади найлонова торбичка със залепено отгоре ѝ етикетче, описващо веществените доказателства. Вътре беше трийсет и осемкалибровият ми револвер.
— Открихме оръжието до купчината от кашони, струпани от Осуалд, господин Амбърсън. Как смятате, дали е негово?
— Не, това е „Колт Полис Спешъл“. Мой е. Лий също имаше трийсет и осми калибър, но модел „Виктори“. Ако не е бил у него, вероятно ще го откриете там, където е бил отседнал.
Фриц и Хости се спогледаха.
— Значи признавате, че сте познавали Осуалд — отбеляза мъжът с каубойската шапка.
— Да, макар и не толкова добре. Например не знаех къде живее, защото щях да отида направо там.
— Оказа се — изрече Хости, — че си е взел стая под наем на Бекли Стрийт. Регистрирал се е под името О. Х. Лий. И това не е била единствената му фалшива самоличност. Под името Алек Хидел например си е взимал пощата.
— Жената и детето не са ли били при него? — попитах учудено.
Агентът от ФБР се усмихна. Имах чувството, че месестите му бузи се раздалечават на цял километър една от друга.
— Кой задава въпросите тук, господин Амбърсън?
— И вие, и аз — отвърнах. — Рискувах живота си, за да спася президента, а годеницата ми пожертва своя, ето защо си мисля, че съм в правото си да знам.
След тези думи зачаках да видя каква тактика щяха да предприемат. Ако играта загрубееше, значи ме подозираха, че съм съучастник на Осуалд. А ако омекнеха, значи не ме мислеха за атентатор и просто искаха да се уверят в правотата на предположенията си. В крайна сметка възприеха подход, който лъкатушеше между двата полюса.
Фриц завъртя найлоновата торбичка с дебелия си показалец.
— Нека ви кажа какво би могло да се случи, господин Амбърсън. Не казвам, че е било така… но вие трябва да ме убедите в истинността на твърденията си.
— Добре. Обадихте ли се на родителите на Сейди? Те живеят в Савана. Няма да е зле да се свържете и с Дийкън Симънс и Елън Докърти от Джоди. Те ѝ бяха като майка и баща. — Замислих се малко, преди да продължа: — Всъщност не само за нея, а за двама ни. Възнамерявах да поканя Дийк да ми кумува на сватбата.
Фриц сякаш изобщо не ме чу.
— Да предположим как биха стояли нещата, ако вие и момичето ви сте били съучастници на Осуалд? И в последния момент сте се уплашили?
Вечната теория на конспирацията. Не може без нея.
— Може би в последния момент сте си дали сметка, че се готвите да убиете най-могъщия човек на земята — изтъкна Хости. — Имали сте момент на просветление. Ето защо сте го спрели. Ако е било така, спокойно — заслужавате снизхождение!
Да. „Снизхождение“ означаваше четирийсет, дори петдесет години във федералния затвор „Левънуърт“ в Канзас, вместо бърза смърт в Тексас на електрическия стол.
— Тогава защо не бяхме заедно с него, агент Хости, вместо да блъскаме по вратата, за да ни отключат и да ни пуснат вътре?
Агентът вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Не знам. Вие ми обяснете.“
— И ако планирахме атентат, вие би трябвало да сте ме виждали с Осуалд. Защото знам, че е бил под ваше наблюдение… — Наведох се напред. — Защо вие не го спряхте, Хости? Нали това ви беше работата?
Той се отдръпна рязко назад, сякаш бях замахнал към лицето му. Месестите му бузи почервеняха.
В продължение на няколко секунди скръбта ми се трансформира в някакво злостно задоволство.
— ФБР го следеше, понеже емигрира в Русия, после се върна обратно в Америка и в крайна сметка отново се опита да избяга, този път в Куба. Раздаваше агитационни материали в подкрепа на Кастро по американските улици месеци преди случилото се днес.
— Откъде знаете всичко това? — изръмжа Хости.
— Той ми разказа. И какво се случи после? Президентът, който е направил всичко възможно, за да свали Кастро, пристига в Далас. По една случайност Лий се води на работа в книгохранилището и поради тази причина се урежда с място на първия ред. Знаели сте го и не сте предприели абсолютно никакви мерки.
Забелязах, че Фриц се взира ужасено в Хости. Сигурен съм, че агентът горчиво съжаляваше, задето ченге от даласката полиция трябваше да присъства в стаята за разпити, но какво можеше да направи? Това все пак си беше участъкът на Фриц.
— Не го смятахме за заплаха — изрече глухо Хости.