Подземията на Чикаго
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-274-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Счупена електрическа крушка по една от линиите на метрото освобождава патоген, който може да унищожи милиони. Докато властите се колебаят какво да предприемат, започват да умират хора, особено в бедните квартали. Болниците се превръщат в морги. Влаковете се превръщат в катафалки. Накрая кметът все пак се решава да вземе по-строги мерки и да изолира засегнатите райони. А междувременно Майкъл Кели тръгва по следите на престъпниците, отровили града му. Търсенето го отвежда дълбоко в подземния свят на Чикаго, както и в още по-стряскащото царство на „черната биология“. В най-добрите лаборатории на страната се извършват тайни високотехнологични експерименти, а учените си играят на Господ и създават форми на живот, които могат да ликвидират населението на планетата за броени часове.
— Колко се връщат?
— Петдесет на петдесет — махна с ръка Рей Рей. — Някои са родени за това, други — не.
— И ти отгатваш кой ще го направи, така ли?
— Обикновено да.
— А Маркъс?
— Той не изпитва нищо вътре в себе си, но иначе си го бива.
— След година-две може би ще ти вземе хляба.
Рей Рей прие забележката ми с усмивка, а после погледна сребърния часовник на китката си.
— Мама ти спечели цял час, ирландецо. Жалко, че няма как да ти спаси живота.
— Ще ме убиеш независимо от това, което мога да ти кажа, така ли?
— Вероятно.
— Заведи ме горе. Ще ти обясня защо съм тук, пък после сам ще решиш.
Главатарят на бандата се втренчи в обувките си. После стана, направи ми знак да се насоча към стълбите и тръгна след мен.
18
Накара ме да седна на пода срещу витрината на „Ред Бул“. Хлапето на име Маркъс се настани срещу мен, с отворена кутийка „Прингълс“ в ръце. За момента други хора не се виждаха.
Рей Рей клекна на крачка от мен.
— Кажи ми каквото трябва да знам и да приключваме — рече той.
Обърнах глава към Корееца, който лежеше на метър вдясно, и срещнах безжизнените му очи.
— Приятелят ти мистър Ли е имал страничен бизнес. Онези кашони долу са свързани с него.
— Знам всичко за страничния бизнес на Ли — каза Рей Рей и се изправи. Маркъс премести револвера в скута си.
— В такъв случай знаеш, че е сключвал сделки с някой в центъра на града. Приятелката ми е репортер в един от големите вестници. Помоли ме да дойда и да говоря с него.
— Репортер значи — рече Рей Рей и направи крачка към мен.
— Точно така.
— И затова си тук?
— Да.
— Лошо — въздъхна Рей Рей и повиши глас: — Сесил!
Хлапакът с мънистата се появи откъм задната част на магазина.
— Дай ми три минути, а после виж сметката на тоя гадняр — разпореди се Рей Рей. — Джейс би трябвало вече да е изкопал онази дупка долу. Маркъс и Джеймс ще ти помогнат.
След тези думи пъхна пистолета ми в ръцете на Сесил и излезе, без да ме погледне. Джейс тръгна след него. Останалите трима ме наобиколиха. Гледаха ме, без да ме виждат. За тях вече бях мъртвец.
— Стани — рече Сесил.
Подчиних се.
— Къде го искаш?
Гледах ръцете му с пистолета, които нетърпеливо потрепваха.
— Чакай — обади се Маркъс.
— Върви на майната си! — погледна го за миг Сесил, после отново се обърна към мен. — Мисля да те гръмна в главата, приятел.
— Убивал ли си някога? — попитах.
— Майната ти! — Сесил заби дулото в гърдите ми. Ръцете му продължаваха да треперят. Погледнах към Маркъс зад него. Може би Сесил прочете смъртната си присъда в очите ми, а може би просто се нуждаеше от още малко време. И затова се обърна. В същия миг Маркъс натисна спусъка.
При падането си Сесил събори от рафтовете няколко кутии бира „Ейджакс“. Маркъс направи крачка напред и насочи револвера в колана ми.
— Джеймс, вдигни онзи пищов — разпореди се той.
Върлинестият хлапак грабна пистолета ми от пода и отскочи встрани от Сесил, сякаш беше радиоактивен.
— Гръмни го в гърдите — заповяда Маркъс, без да сваля очи от мен. Джеймс стоеше като парализиран. Маркъс направи крачка назад и протегна ръка. Джеймс постави пистолета в дланта му. Екнаха още два изстрела, после Маркъс изрита трупа на Сесил и хвърли пистолета в краката ми.
— Все пак трябва да те убия — каза той.
— Защо?
— Защо ще те убия ли?
— Защо него? — поясних аз, кимайки към Сесил.
— Бях си го обещал. Освен това ти си натиснал спусъка, а ние с Джеймс ще бъдем героите. Но преди това ще слезем долу за онези кашони.
— Ти си убил и Ли.
— Ние имахме бизнес с него, но Рей Рей реши да го отстрани от бизнеса. Аз дойдох да взема своя дял. Преди Рей Рей да получи своя.
— Кашоните?
— Да.
— Какво се случи?
— Появи се един с пушка — сви рамене Маркъс. — Започна да гърми в мазето, ама аз се измъкнах през тунела.
— Кой беше?
— Знаеш кой.
— Не знам.