Подземията на Чикаго

— Не помня къде я погребаха, но знаех кой я уби.

Бях работил по случая през цялото лято и част от есента, но така и не стигнах до солидни улики.

— Викаха му Гадината. Плащаше пет долара за свирка и ги убиваше с удар в тила, докато му духат. Нямам представа как ги е завлякъл до сметището… — Рей Рей замълча, после щракна с пръсти и добави: — Винаги съм си мислил, че го е правил с чаршафи.

— Как си бил сигурен, че е той?

— Една вечер го проследих до дома му — отвърна главатарят на бандата и отново седна срещу мен. — Живееше в някаква барака на три километра от тук. Изчаках да излезе и проникнах вътре. В мазето намерих още четири жени. Отдавна мъртви и вмирисани. Изчаках го да се прибере, вързах го за един стол и започнах да дера лицето му с кухненски нож. После му прерязах гърлото, погребах го при момичетата и драснах клечката на бараката. Пожарникарите изобщо не разбраха за какво става въпрос. Не ме заподозряха може би защото бях само на четиринайсет.

— Бих могъл да се погрижа за това — казах аз.

— Да го одереш жив вместо мен?

— Не.

— Е, добре. Някои хора предпочитат сами да си чистят лайната. Ти си ирландец, нали?

Кимнах.

— ИРА правеше същото. Белфаст, Фолс Роуд. Собствена полиция, която държи на разстояние шибаните английски ченгета.

Рей Рей се ухили, вероятно зърнал гримасата на лицето ми, която беше очаквал.

— Май си изненадан, а? — подхвърли той. — Някакъв тъп негър дрънка неща, за които дори не би трябвало да е чувал. Но това е останалата част от историята, нали? „Четворките“ ме прибраха, след като очистих Гадината. Дадоха ми дом и семейство, пари и уважение. Доста по-късно откриха, че имам и акъл в главата си.

Рей Рей се облегна назад, очевидно облекчен от изповедта, свързана с майка му.

— Не само акъл, но и образование — добави той. — Преди две години завърших с отличие „Келог“, специалност икономика.

— „Четворките“ ли плащаха следването ти? — учудено попитах аз.

— До последния цент.

— А сега ръководиш бизнеса им и продаваш дрога на децата в квартала, в който си израснал?

— Това май не ти харесва.

— А на теб харесва ли ти?

— „Четворките“ плащат за обучението на избрани деца от години. В момента аз самият издържам три негърчета в колежа. Те знаят какво искам от тях — да учат прилежно, да не напускат и да не се прецакват… А когато се дипломират, сами ще решат дали да се върнат в бизнеса. Ние няма да им се бъркаме.