В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Също така решихме да обърнем внимание на слуховете за предатели на високите позиции. Дошли сте на правилното място с обвиненията си, което трябва да ви се признае — изглежда почти щеше да се задави със словата си. — И затова няма да бъдете наказани. Засега. Ала ако бъде доказано, че някой от членовете на вашата Компания разпространява подобни слухове, ще последва незабавно арестуване. Сега сте свободни. Забранява ви се да се обръщате към Съвета отново относно този или какъвто и да е друг въпрос!
— Това ли беше? — изкрещя Фарр. — Борихме се със зъби и нокти да прекосим земята, само за да ни каже някакъв мазен дръвник, че нищо не може да се направи? Е, поне аз мога да сторя нещо! — и при тези думи той пристъпи към едрия мъж.
— Фарр! Спри! — викна Кърр и хвана ръката на планинджията. — Само ще се озовеш в затвора! Не си струва!
В този миг Фарр се осъзна.
— Значи татко и Уайра остават ненаказани — каза с празен глас, — а цялото великолепие ще е в руини до края на годината. Е, поне това ще ми донесе малко удовлетворение. Не съм бил на по-отвратително място.
Позволи на Кърр да го придърпа обратно при останалите.
— Приятели, не мога да ви помогна повече — каза тихо Сараскар, лицето му бе потънало в мъка. — Както виждате, повече от седем са обединени срещу нас. Това мога да ви обещая, всички мои средства ще бъдат вложени в последващото търсене на доказателства за заплахата, която ни разкрихте. Политиката е неразумна работа, съжалявам, че бяхте изложени на това. Не се винете за провала си. Нищо по-малко от самата Джугом Арк, донесена от Най-възвишения, не би могло да подтикне този съвет към действие. Сбогом и се пазете, Аркосът от Немохайм не отправя празни заплахи.
— Сбогом! — бавно каза Кърр, поглеждайки към дебелия мъж, който бе спечелил битката. — Благодарим ви за подкрепата.
Компанията се обърна и напусна стаята, зад тях никой от Съвета, освен Сараскар и Аркосът на Немохайм, не ги проследи с очи. Лийт изчакваше да се разнесат викове, да бъдат заловени, измъчвани, разпитвани, ала нищо такова не последва. Поне бе очаквал да им вземат Ахтал — в крайна сметка го бяха обявили за невинен. Но и това не се случи. С много скърцане и дрънчене Желязната врата се затвори зад тях.
Глава 3
Пинионът
Членовете на Компанията крачеха по коридора — победени, изчерпали варианти, насочили мислите си към дома. Със сигурност сторихме всичко по силите си! — помисли си Перду. Време е отново да се върна при семейството си, да видя вожда, да разкажа на фенните за храбрата смърт на Парлевааг. Вероятността от брудуонска инвазия изглеждаше по-малко вероятна в такова древно място като тази Съвещателна зала. И какво като инвазията дойде? Фенните ще оцелеят. И тогава друга мисъл — заслужава ли си Фалта да бъде спасена?
Кърр знаеше, че най-разумно би било да напуснат Инструър незабавно и да поемат на дългото пътуване към дома, но сърцето му не искаше да му позволи да признае поражението. Започна да обмисля току-що приключилия разговор. По-голямата част от него вече се бе изпарила от ума му, ала фермерът диреше някакъв по-добър начин, по който можеха да представят по-добре случая си. Вместо да потвърдят правотата на каузата им, разкритията на Манум за двуличието в Съвета изглежда бяха натежали против Компанията. Можеше ли да бъде подходено по друг начин? Щеше ли да е по-добре да оставят предателите неназовани? Щяха ли да имат по-голям успех, ако не бяха довели брудуонеца със себе си? Както и да извърташе вариантите из ума си, въпросите оставаха без отговор.
Неговото усещане за провал бе споделено и от останалите северняци. От мястото си в края на Компанията Лийт погледна към Стела. Светлата й, дълга до раменете коса, висеше пред лицето й, скривайки очите, които сутринта бяха обгръщали света с такъв ентусиазъм. Мисълта за нея, дори и след дългото пътуване заедно, просто го парализираше. Не можеше да я погледне открито, още по-малко да говори с нея или да й предложи безмълвна утеха.
Майка му крачеше до него, говорейки само когато някой се обърнеше към нея, мислите й очевидно се намираха на съвсем друго място. Чувството на изоставеност, което Лийт бе изпитвал докато баща му бе в Брудуо, беше заменено от празнота, мъка по изгубеното и липса на желание за разпалването му отново. През последните няколко дни тримата бяха разговаряли малко помежду си, сякаш в мълчаливо потвърждение на промяната.
А Хал? Лийт не можеше да разбере брат си. Решението на Съвета трябваше да нанесе на него и безценната му вяра в Най-възвишения съкрушителен удар. В крайна сметка тъкмо той бе казал на Компанията, че Най-възвишеният щял да се погрижи за всичко. Е, бяха опитали, бяха казали истината на Съвета — и се бяха провалили. Но, далеч от разочарован, Хал единствен от Компанията не изглеждаше притеснен от поражението. Може би той понася разочарованието по друг начин — помисли си Лийт във внезапно осенение. Може би той е по-нисш, а не по-въздигнат от нас. Може би не разполага с възможността да прояви загриженост.