Не се сбогувам [bg]

Автор: Акунин Борис Чхартишвили
Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Еднорог
ISBN: 9789543652112
Переводчик: Денис Коробко
Жанр: Исторические детективы

Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:

Русия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. Чувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. Ще успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на своя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, Ераст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта... ...Първо се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти... Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто. И дезертьорите от армията на Доброто са доста по-многочислени. Това е ясно и от физическа гледна точка. Падението се постига по-лесно, отколкото възходът, подчинението е по-лесно от съпротивата.

Перейти на страницу:

- Не съм се вкопчил в мястото си! - надвика Воля шума. - Ако искате да преизбирате, давайте. Ако ще направо сега! Няма какво да чакаме цяла седмица. Но всичко по реда си. Първо да чуем присъдата. Ако обвиняемият бъде оправдан, тогава ще преминем към избори. Съгласни ли сте?

Артелът одобрително зашумя.

- Само едно искам да кажа. Моралът е необходим на анархиста повече, отколкото на когото и да било другиго. Без твърди правила, без власт над самия себе си, човек се превръща в говедо. Сега да гласуваме. Който смята, че брат Невски е виновен, да вдигне ръка. И помнете: наказанието за такова престъпление е смърт. За присъдата са необходими две трети от гласовете.

За учудване на Фандорин ръцете, които се вдигнаха, бяха толкова, че нямаше нужда да се брои. Всички или почти всички бяха за най-тежкото наказание. Значи разбираха черната правда не така, както я разбираше Невски.

Актьорът отново скочи и с гласа на изоставения от всички Лир изкрещя:

- Братя, опомнете се! Вие анархисти ли сте или овце? Братя!

Джики замахна и му отвъртя един плесник.

- Затваряй си човката! Не си ми никъв брат повече! Въри! В мазето ша та колям.

Хвана осъдения за врата и го замъкна в къщата. Воля замаха с ръка, призовавайки към тишина.

- Тихо, братя и сестри! Тихо! Съдът свърши, но имам важно съобщение. Артелът преминава на боен режим. Напускането на щаба и отпуските се прекратяват. Десетниците да си съберат хората. Проверете оръжието. Рисчето ще каже кой къде да заеме позиции. Часът на третата революция наближава! Свалихме царя, свалихме Временното правителство, сега ще свалим и диктатурата на болшевиките! Утре „Домът на анархията" ще се превърне в щаб на черната революция! Ще направим на пух и прах животинската клетка на държавата! Ще пуснем народа на свобода! Да живее свободата!

- Да живее свободата! - креснаха сто и петдесет гърла. В този момент нощта избухна с бесен речитатив: да-да-да-да-да! Прозорците на втория етаж се изпочупиха, посипаха се стъкла, захвърчаха парчета мазилка. Над главите на събралите се удари дълъг картечен откос. След това настъпи кънтяща тишина, но тя не продължи дълго.

Звучен глас, подсилен от рупор, екна от тъмнината отвъд оградата:

- Граждани анархисти! Обкръжени сте от всички страни! Тук има батальон на Червената гвардия с дванадесет картечници! От името на Съветската власт ви предлагам да се предадете! Тази нощ Извънредният комитет за борба с контрареволюцията

разоръжава Черната гвардия в цяла Москва ! Чувате ли?

Някъде далеч, от различни посоки, се чуха изстрели и оръдейна стрелба.

- Всички, които сложат оръжие, ще бъдат пуснати! Но който окаже съпротива, ще бъде унищожен. Давам ви пет минути за размисъл. След това се сърдете на себе си! Повтарям: пет минути...

Тя се намери!

Гласът още не бе замлъкнал, когато Воля яростно извика:

- Всички по местата!!! За отбрана!!!

Всичко в двора се раздвижи. Някои хукнаха към централната веранда, други към пристройките. Явно в отряда имаше някаква диспозиция за случай на внезапно нападение.

Но червените не си направиха труда да чакат пет минути. Сега картечницата откри огън направо по тълпата.

Ераст Петрович видя хората да падат с истерични викове, да се притискат към стените.

Изходът на боя не предизвикваше съмнения. Анархистите бяха сварени неподготвени, бяха обречени.

В такава ситуация най-важното е да не загубиш самообладание. Особено ако не можеш да се надяваш на краката си. Затова Фандорин първо прецени как работи картечарят (на зигзаг отляво надясно, след това обратно).

Щом пътеката на куршумите започна да се отдалечава, Ераст Петрович бавно се изкачи по стъпалата, прекрачвайки през труповете, и се скри в къщата.

Вътре също беше неуютно. По сградата се стреляше от всички страни. Всичко пращеше, гърмеше и се тресеше. Някои куршуми пробиваха вратите и прозорците и рикошираха из коридорите.

От къщата започнаха да отвръщат на изстрелите, но рядко и некоординирано.

Изведнъж картечниците утихнаха. Същият глас, приглушен от разстоянието, извика:

- Последно предупреждение! Излизайте вън с вдигнати ръце, мамка ви! Иначе ще ви избием до крак!

- Огън, огън! - кресна отнякъде Воля, май бе на втория етаж.

Стрелбата се поднови.

Трябва някак да се измъквам от тази неприятна ситуация, размишляваше Фандорин, пресичайки откритите пространства с цялата скорост, на която бе способен, а на горе-долу защитените места забавяше ход. Червените воюват с черните, и нека го правят, за Бога, аку ва аку-о куу, едно зло поглъща друго, но какво може да направи в тази ситуация един благороден мъж, напуснат от енергията Ки? Вярно, че му оставаше умствената енергия

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?