Заговор [bg]

— Как ще разбера, че съм натрупала достатъчно опит? — Осъзна, че Сирил има право, но се запита дали отговорът му щеше да е различен, ако бяха започнали да се срещат. Това я подразни дори повече, отколкото ако й беше отказал направо. Беше красив мъж и я привличаше далеч повече от Ралф, на когото с готовност бе обещала да вечерят заедно.

— Сигурен съм, че аз ще разбера, когато си готова — прекъсна Дубчек мислите й. — Или пък Тад Шокли.

Мариса се ободри. Бе сигурна, че ако зависеше от Тад, щеше да получи необходимото потвърждение.

— Междувременно — каза Дубчек, като заобиколи бюрото си и седна, — има нещо по-важно, което трябва да обсъдя с теб. Току-що разговарях с доста хора, включително с епидемиолога на щата Мисури. Те имат един отделен случай на вирусно заболяване в Сейнт Луис, за което предполагат, че може да е Ебола. Искам да заминеш незабавно, да прецениш ситуацията клинично, да изпратиш на Тад проби и да направиш доклад. Ето резервацията за полета ти. — Той й подаде лист хартия. На него пишеше: „Делта, полет 1083, излитане 5:34 следобед, пристигане 6:06 следобед“.

Беше смаяна. Като се имаше предвид натоварения трафик, не разполагаше с много време. Знаеше, че като служител в Националния Епидемиологичен Център куфарът й винаги трябваше да е стегнат, но не беше, а освен това се налагаше да помисли и за Тафи.

— Ще осигурим и мобилната лаборатория, ако е необходимо — казваше в момента Сирил, — но да се надяваме, че няма да има нужда. — Той протегна ръка да й пожелае късмет, но тя до такава степен бе завладяна от мисълта за възможна среща със смъртоносния Ебола вирус след по-малко от четири часа, че излезе без да забележи. Чувстваше се замаяна. Беше влязла с надеждата да получи разрешение за лабораторията с ограничен достъп, а излизаше с нареждане да лети за Сейнт Луис! Погледна часовника си и се затича. Оставаше й малко време.