Заговор [bg]

Когато затвори телефона, внезапно си спомни, че не се е обадила на Ралф от аерогарата и побърза да поправи пропуска. Той отговори сънено и тя се извини, че го буди толкова късно и че не се е свързала с него преди да тръгне от Атланта. След като му обясни какво се е случило, Ралф се засмя и каза, че ще й прости само ако обещае да му телефонира поне през ден и да му съобщава какво прави.

След това тя се върна към работата си с картоните. Двамата пациенти, приети по-късно, бяха Керъл Монтгомъри и д-р Брайън Зестър. И двамата бяха дошли с висока температура, цепещо главоболие и ужасни стомашни спазми. Макар симптомите да звучаха неспецифично, интензивността им даваше достатъчна причина за тревога. Нямаше бележки за пътувания или контакти с животни в никой от картоните.

Мариса събра материалите, необходими за вземане на вирусни проби, надяна предпазния скафандър и отиде при Керъл Монтгомъри. Пациентката беше само с една година по-голяма от нея и на Мариса й бе трудно да не се постави на мястото й. Беше юристка и работеше в една от големите корпорации в града. Макар да беше в съзнание и да можеше да говори, се виждаше, че е ужасно зле.

На въпроса дали е пътувала напоследък, отговорът беше кратко „не“. А дали познава д-р Забриски? Познаваше го. Д-р Забриски бил офталмологът й. Беше ли се срещала с него скоро? Да, беше ходила при него четири дни преди това.

Мариса взе вирусните проби и излезе от стаята с натежало сърце. Не обичаше да поставя диагнози на болести, за които нямаше лечение. Фактът, че бе открила информация, която отразяваше по-раншното избухване на болестта, бе малка компенсация. Информацията й напомни за нещо, което я бе разтревожило още в Ел Ей: защо някои от пациентите на д-р Рихтер се бяха разболели, а други — не?