Заговор [bg]

— Всички? — повтори тя с явно страхопочитание.

— Точно така.

— А Ебола?

— Имаме Ебола вируси от всяко едно предишно избухване на епидемия — Марбург, едра шарка, която вече не съществува, полиомиелит, жълта треска, денга, СПИН. Сама виждаш — всичко!

— Господи! — възкликна Мариса. — Истински ужас.

— Предполагам, че може да се каже по този начин.

— Как ги съхранявате?

— Замразени в течен азот.

— Заразни ли са?

— Трябва само да се размразят.

Двамата минаха по един обикновен коридор покрай безброй малки, тъмни офиси. Мариса и преди беше идвала в тази част на сградата, при посещенията си при Дубчек.

Тад спря пред огромен хладилник, от онези, които можеха да се видят в месарските магазини.

— Може да ти се види интересно — каза той, когато отвори тежката врата. От вътрешната страна имаше лампа.

Мариса плахо пристъпи напред в студения, влажен въздух. Тад я следваше. Тя усети тръпка на страх, когато вратата се затвори и се заключи с изщракване.

Във вътрешността на хладилника бяха подредени рафтове, запълнени със стотици малки шишенца.

— Какво е това? — попита тя.

— Замразени серуми — каза Тад и взе едно шишенце, върху което имаше етикет с номер и дата. — Проби от пациенти от цял свят с всички познати вирусни заболявания и други — все още непознати. Съхраняват се за имунологични изследвания и вероятно не са заразни.

Мариса се почувства по-добре, когато се върнаха в коридора.

На петдесетина стъпки по-нататък коридорът завиваше надясно и когато минаха зад ъгъла, пред тях се изправи тежка стоманена врата. Точно над бравата имаше табло с бутони, подобни на тези на алармената й система. Под тях се виждаше жлеб като отвор за кредитна карта на банкомат. Тад й показа една карта, която висеше на кожена каишка около врата му, след което я пъхна в жлеба.

— Компютърът отбелязва влизането — каза той. После набра кода върху таблото: 43-23-39. — Добри предпазни мерки — саркастично подхвърли той.

— Благодаря ти. — Мариса се засмя и Тад се присъедини към смеха й. Тъй като сградата на вирусологията беше пуста, той явно се беше поуспокоил.

След известно чакане се чу механично изщракване и резето се освободи. Тад отвори вратата. Мариса имаше чувството, че влиза в друг свят. Вместо сивия, задръстен коридор във външната част на сградата, тя се оказа заобиколена от наскоро изграден комплекс от цветово кодирани тръби, измервателни уреди и други футуристични апарати. Осветлението беше мъждиво, докато Тад не отвори вратата на един шкаф и не се разкриха верига електрически ключове. Той ги натисна. Първо светна лампата в помещението, в което се намираха. Беше високо почти два етажа и пълно с екипировка от всякакъв вид. Носеше се лек мирис на фенолов дезинфектант, миризма, която напомни на Мариса залата за аутопсии в медицинското училище.