Екскурзия в Тиндари [bg]

— Откъде знаете?

— Защото всеки път, когато си идва, намираме начин да се видим.

— Може ли да оставите на Фацио адреса и телефонния номер на този ваш братовчед?

— Разбира се. Но за какво ви трябва? Мислите, че…

— Не бих искал нещо да ми се изплъзне.

— Вижте, комисарю, наистина дори само идеята, че братовчед ми може да има нещо общо с изчезването, е смехотворна… извинете ме.

Монталбано го спря с жест:

— Още нещо. Вие знаете ли, че по нашия край наричаме братовчед, чичо, племенник дори човек, с когото нямаме никаква кръвна връзка, само така, защото ни е симпатичен… Помислете добре. Има ли някой, когото родителите ви да са наричали племенник?

— Комисарю, вижда се, че не познавате баща ми и майка ми! Те имат едни характери, пази боже! Не, господине, струва ми се невъзможно да наричат племенник някого, който не им е такъв.

— Господин Грифо, трябва да ме извините, ако ви карам да повтаряте неща, които може би вече сте ми казвали, но това е колкото във ваш, толкова и в мой интерес. Напълно ли сте сигурен, че родителите ви не са споменали нищо за екскурзията, на която са имали намерение да ходят?

— Нищо, комисарю, абсолютно нищо. Нямахме навика да си пишем, говорехме си по телефона. Обаждах им се в четвъртък и неделя, винаги между девет и десет часа вечерта. В четвъртък, когато говорих за последен път с тях, дори не ми загатнаха за пътуване към Тиндари. Напротив, дори като ми казваше довиждане, мама рече: „Ще се чуем в неделя, както обикновено“. Ако са били запланували екскурзия, щяха да ме предупредят, за да не се притеснявам, ако не ги намеря у дома. Щяха да ми кажат да се обадя по-късно, в случай че автобусът закъснее. Не ви ли се струва логично?