Екскурзия в Тиндари [bg]

Трябваше да открие някакъв отговор в разказаното от Беатриче. Момичето беше забелязало, че Алфонсо Грифо от време на време се бе обръщал, за да поглежда назад през голямото задно стъкло. От позицията, в която се е намирал, е можел да вижда колите, които са идвали отзад. Но на свой ред е можел да бъде наблюдаван и отвън, да предположим, от автомобил, който е следвал автобуса. Да наблюдава и да бъде наблюдаван — това нямаше да е възможно, ако беше седнал на друго място.

Пристигайки в Тиндари, семейство Грифо не са се помръднали. Според Беатриче не са слезли от автобуса, не са се присъединили към другите и не са забелязани да обикалят. Тогава какъв е бил смисълът от тази екскурзия? Защо са държали толкова много на нея?

Пак Беатриче беше тази, която му разкри още нещо важно. А именно че Алфонсо Грифо е поискал да спрат на последната непредвидена спирка — на едва половин час път преди Вигата. Може би наистина му се е ходело до тоалетна, но можеше за това да има някакво друго, напълно различно обяснение, което да е и доста по-обезпокоително.

Може би на Грифо до предния ден дори не им е минавало през ума да участват в тази екскурзия. И да са имали намерението да прекарат неделята както вече прекараните стотици такива. Освен ако не се е случило нещо против волята им, заради което са били принудени да направят тази екскурзия. Не която й да е екскурзия, а точно тази. Получили са някаква изрична заповед. И онзи, който им е издал тази заповед, каква ли власт е имал над двамата старци?

„Така или иначе, за да му придам някакво значение — каза си Монталбано, — нека да предположим, че им го е наредил докторът.“