Скарлет [bg]

Тя заобиколи откъм главния вход и видя, че върху знака на Американската република набързо бе нарисуван силуетът на полегнала гола жена.

— Хубаво се е получило.

— Благодаря. Сам я нарисувах.

Макар да се безпокоеше, че картината лесно щеше да ги издаде, Синдер не можеше да сдържи възхищението си.

— По-голяма е, отколкото очаквах.

— Някога машината ми приютяваше дванайсетчленен екипаж — каза Трън и погали корпуса.

— Ще има достатъчно място тогава, че да не се срещаме често. — Синдер мина под отвора и зачака Трън да отвори, но когато се обърна назад, откри, че той любящо потъркваше лицето си в долната страна на машината и с нежно гукане й казваше колко много му е липсвала.

Синдер тъкмо се канеше да вдигне с досада очи, когато нечий непознат глас отекна в склада:

— Насам!

Тя се обърна и видя един мъж да се надвесва над тялото на Алак, което бе обвито в ореол от светлина. Мъжът беше облечен във военна униформа, която нямаше как да се сбърка — униформата на Източната република.

Синдер изруга.

— Трябва да тръгваме! Веднага!

Трън се приближи приведен към отвора.

— Рампион, паролата е: Капитанът е цар. Отвори капака.

Те почакаха, но капакът не помръдна.

Синдер повдигна вежди паникьосано.

— Капитанът е цар. Капитанът е цар! Рампион, събуди се! Аз съм Трън, капитан Карсуел Трън! Какво по…

Синдер му изшътка. От другата страна на корпуса на кораба четирима мъже се придвижваха в претъпкания склад, а фенерите им се отразяваха в колесниците.

— Може би акумулаторът е паднал — предположи Синдер.

— От какво? Нали само тук е седял.

— Да не би да си оставил фаровете включени? — сопна му се тя.

Трън се покашля важно и се приведе към кораба. Стъпките се усилиха.

— Може да е от системата за автоконтрол — размишляваше Синдер и ровеше из мозъка си. Никога не беше работила на нещо по-голямо от обикновена капсула, но едва ли бяха чак толкова различни. — У теб ли е ключът за ръчно управление?

Той примигна.

— Да, разбира се. Дадоха ми го, преди да си тръгна от затвора. Ей сега ще го извадя от джоба и излитаме.

Синдер му хвърли кръвнишки поглед, но замълча, тъй като през две пътеки от тях мина един офицер.

— Не мърдай оттук — прошепна тя. — Продължавай да опитваш да влезеш и ако успееш, отлитай незабавно.

— Къде отиваш?

Без да отговори, тя се прокрадна край кораба, а схемата вече се беше разгънала на ретина-дисплея й. Тя стигна до отвора за достъп и го отвори, колкото се може по-тихо, а сетне пропълзя в ходовата част на кораба, извивайки тялото си така, че да не докосва жиците и кабелите, които бяха наблъскани вътре. Затвори люка с тихо щракване и се намери обгърната в тъмнина. Втората вътрешна врата се оказа по-трудна за превземане, но с помощта на фенерчето и отвертката не след дълго Синдер се измъкна от изолационното помещение и влезе в машинното отделение.